Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт21082018

Брой 164, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.717 BGN1 GBP = 2.18346 BGN1 CHF = 1.72502 BGN
Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Европейският съюз в този му вид няма да го бъде дълго. 

Европейският съюз в този му вид няма да го бъде дълго. 

Европейският съюз в този му вид няма да го бъде дълго. 

Политика на новия елит около Тръмп е реалистична, защото не се базира на фантасмагории, а на нещо реално

Наяве излизат „прелес­тите“ на бъл­гар­с­кия преход — бъл­гар­с­ката нация е намаляла наполовина; Бъл­гария е деин­дус­т­риализирана страна

Проф. Иво Хрис­тов, социолог и народен пред­с­тавител от БСП

–Проф. Хрис­тов, сед­мицата на Доналд Тръмп в Европа раз­търси света — американ­с­кият президент се държа по-приятелски с рус­кия си колега, откол­кото със съюз­ниците от НАТО, с Мер­кел или Мей. Оттогава насам Брюк­сел и Бер­лин са в паника, в САЩ също критикуват президента за поведението му спрямо Русия. Вие виж­дате ли алгоритъм в поведението на Тръмп, когото обик­новено определят като неп­ред­с­казуем?

- Раз­бира се, че има алгоритъм. Зад привид­ната хаотич­ност, която се привижда само на либерал­с­т­ващите медии, има желязна логика. За да раз­берете тази логика, трябва да раз­берете чий пред­с­тавител е Тръмп. А той е пред­с­тавител на стари сили в нова форма в САЩ, които се отказ­ват от така наречения глобалис­тки проект в досегаш­ния му вид. Те наис­тина са си пос­тавили за цел „Америка на първо място“, но не глобалис­тична Америка, лидер на някакви тран­с­национални сили, а Америка като Америка – едноличен доминьон на света. Тръмп е пред­с­тавител на „доб­рата“ стара империалис­тическа Америка, как­вото и да означава това. Тези сили нямат интерес от установеното статукво и произ­тичащите от него меж­дународни връзки, договори, баланси и свър­зани с тях икономически и военни зависимости. Става въп­рос за сблъсък на далеч по-мощни сили, които само фор­мално се свър­з­ват с името Тръмп или с клана Клин­тън. Това са две раз­лични тен­ден­ции в раз­витието на Америка, на светов­ния капитализъм и на света като цяло. 

В меж­дународен план, ако забеляз­вате, се очер­тава странен так­тически алианс между Тръмп и силите, които стоят зад него, от една страна и Бенямин Нетаняху и Владимир Путин.

Но тези тън­кости са неведоми за нашия затън­тен край. Тук все още бивши комунисти се борят самоот­вер­жено с комунизма. Някой трябва вече да им съобщи, че това бе актуално преди 40 години.

- Част от обяс­нението за поведението на Тръмп засяга Китай. САЩ се чув­с­т­ват крайно зас­т­рашени от екс­пан­зията и влиянието на азиат­с­кия гигант. Дали ще успеят да прив­лекат Путин на своя страна в тази битка? 

- Това е така нареченият „план Кисин­джър“. За меж­дународ­ната политика обаче е валиден прин­ципът, извес­тен още от елинис­тич­ната епоха: не можеш два пъти да влезеш в една и съща река. Това, което Кисин­джър разигра с китайс­ката карта през 1971 г., според мен няма да се пов­тори през 2018 година. 

Логиката тогава бе проста и ясна: ще „надуем“, грубо казано, Китай като кон­т­рабаланс на Съвет­с­кия съюз, като сред­с­тво за неговото обк­ръжаване и раз­рушаване. Сега ще нап­равим обрат­ното, тъй като изпус­нахме Китай и китайс­кия проект, който от инс­т­румент за натиск и раз­рушаване на Съвет­с­кия съюз, се превърна в самос­тоятелен геополитически играч – втора икономика в света, с тен­ден­ция в средата на века да стане първа. Разиг­равайки обрат­ната стратегия, ще дадем захарче на отс­лабената Русия, тоест, ще й вър­нем под някаква форма при съвър­шено други условия това, което й взехме. Нап­ример Украйна, нап­ример влияние в Източна Европа, зона за дейс­т­вие в Близ­кия изток и така нататък. 

Привидно няколко мощни фак­тора работят в полза на тази стратегия. Пър­вият е огром­ната продаж­ност на голяма част от рус­кия елит, съз­даден след 19901991 г.. Той е изцяло прозападно нас­т­роен, изцяло против всякакви идеи Русия да бъде самос­тоятелен цен­тър на сила, самос­тоятелен цивилизационен цен­тър, самос­тоятелен геополитически играч. Както казва моят колега Вален­тин Вацев, те си пред­с­тавят Русия като малък, бял и пух­кав елемент от евроат­лан­тичес­кия съюз, тъй като парите, децата и яхтите им са на Запад. Тези хора не си пред­с­тавят, че Русия може да има самос­тоятелна роля в света, тъй като това момен­тално ще премине като валяк през тях­ното лично, семейно и фир­мено доб­руване. 

Тази по-умна и по-перфидна карта се разиг­рава в момента. Нас­коро един руски анализатор отбеляза, че всички крясъци на неолиберал­ното лоби във Вашин­г­тон само усил­ват антизапад­ните нас­т­роения в Русия и тлас­кат рус­кия елит именно към това – третирането му като самос­тоятелен цен­тър на силата, като самос­тоятелен геополитически полюс, евен­туално – в геополитически съюз с Китай. Обрат­ното е много по-опасно. Не само Кисин­джър, но и вид­ният русофоб Бжежин­ски каз­ваше същото в Трилатерал­ната комисия, периф­разирам: „Да задушим Русия в обятията си.“ 

- Доколко ще успее този пер­фиден план?

- Като гледам кой стои начело на Русия, едва ли имат големи шан­сове. Този човек не показва видими емоции, освен една, за която загатна в едно свое интервю. Каза: „Защо ни е свят, в който я няма Русия“. Това беше предуп­реж­дение към всички, които са опит­ват да играят като геополитически еквилиб­ристи. 

- И друга поява в Европа предиз­вика огромен интерес – на бив­шия съвет­ник на Тръмп Стив Банън, който обяви, че съз­дава тинк танка „Движение“ с цел да помага на дес­нопопулис­т­ките пар­тии за европейс­ките избори. Как ще комен­тирате проекта „Банън“?

- Много просто. По логиката, която за либерал­с­т­ващите медии е неведома, но която всъщ­ност е видима, но не им изнася. 

Европейс­кият съюз в този му вид е продукт на тран­с­национал­ните елити и е свър­зан с опонен­тите на Тръмп и силите зад тях. Следователно – Европейс­кият съюз в този му вид няма да го бъде дълго. 

Първо, защото е свър­зан със старите елити. 

Второ, защото е реален или потен­циален икономически кон­курент на Америка. 

Трето, защото Америка съз­даде ЕС и Америка, ако реши, ще го раз­руши. Просто не ѝ върши работа. 

Америка в лицето на сегаш­ния елит пред­почита двус­т­ранни отношения, тъй като е ясно, че 360-милионната супер­сила винаги ще бъде в доминираща позиция и спрямо най-могъщата европейска дър­жава. 

Тази политика на новия елит около Тръмп е реалис­тична, защото не се базира на фан­тас­магории, а на нещо реално. Все пак не случайно негов идеен мен­тор е Кисин­джър, любител на реал политик в стил княз Метер­них и Ото фон Бис­марк. ЕС е изкус­т­вен кон­с­т­рукт. Бидейки изкус­т­вен кон­с­т­рукт, не е нужно да тър­сите или да съз­давате противоречия. Те са налице: между Севера и Юга, Изтока и Запада, страните от Вишег­рад­с­ката чет­ворка и запад­ните дър­жави и т.н. Не е нужно да си измис­ляш противоречия, а само да катализираш същес­т­вуващите.

Внезапно“ започна да се раз­вива кар­тата за европейс­кия национализъм, за защита на национал­ните интереси, против  обез­личаването на европейс­ките народи и нации, все едно това не беше ясно и преди 15, 20 или 50 години. Очевидно, сега му е дошло времето. Банън играе умна игра — и с кон­с­т­руирането на правител­с­т­вото в Италия, вероятно и със сепаратис­т­ките тен­ден­ции в Испания, вероятно и с „надуването“ на Полша като някакъв геополитически фак­тор за сметка на Гер­мания, и с под­тик­ване към „твърд“ Брек­зит, и т.н. 

- На кон­г­рес на френ­с­ките националисти на Льо Пен през март Банън казва: „Историята е на наша страна“. Чес­тно казано, хората вече се обър­каха нап­ред ли се движи историята в момента, назад ли…

- Това е идейно и политическо клише, свър­зано още с въз­ник­ването на Новото време преди 300400 години.  

Историята не се раз­вива, самата идея за „история“ като линеен пос­тъпателен процес във времето и прос­т­ран­с­т­вото е типично европейска и по-скоро запад­ноев­ропейска в Новото време. Извън този цивилизационен ареал понятието за история не същес­т­вува. Да речем, в Китай: там се говори не за история, а за цик­лич­ност и пов­таряемост. 

Но да се вър­нем към Банън. За добро или за лошо, историята работи за новия курс, който не се базира на измиш­льотини, а на реал­ности. А реал­нос­тите са, че европейс­кият проект е изкус­т­вен и че е базиран върху грамадни национални, икономически и регионални противоречия. Следователно ще се играе за засил­ването на тези противоречия, за сблъс­к­ването им, за да може Америка да излезе от сис­тем­ната криза на хегемон на света и отново да лик­видира или елиминира своите опоненти. В случая – Китай. 

- Винаги сте твър­дели, че Бъл­гария е обект на историята и прак­тиката пот­вър­ж­дава тази ваша теза. Бидейки обект на историята, ние какво чакаме в момента – как ще завър­шат изборите за Кон­г­рес в САЩ през ноем­ври, дали ще се раз­берат Путин и Тръмп или какво са договорили двамата в Хел­зинки? 

- Бъл­гария затова е обект, защото като чаша можеш да я мес­тиш нап­ред назад. Обек­тът и да чака, и да не чака, това няма никакво значение за субекта, който твори процеса. 

Бъл­гария е периферна територия за изпад­налия в криза европейски проект. Ней­ният така наречен „елит“ за пос­лед­ните 30 години сръчно смени едни обвър­заности – тези с Мос­ква, на която се кланяше без­п­рекос­ловно, за да се прис­ламчи към новия гос­подар във Вашин­г­тон и Брюк­сел. Сдаването и приемането на територията стана в Малта през 1989 година без много да ни питат. Сега отново се чака да се види кой ще е новият чор­ба­джия, за да му се под­несе коленоп­рек­лонна вяр­ност в „бит­ката за новите идеи“, няма значение какви са те. Може да са точно обрат­ните на досегаш­ните. Идеите тук нямат никакво значение. Интересът преди всичко, раз­биран предимно в гас­т­рономичес­ките му измерения. 

- Смятате ли, че и този път ще успеем да вземем завоя?

- Мър­т­веш­кото статукво, което същес­т­вува в пос­лед­ните 30 години, доведе до унищожаване на страната ни. Вече започ­наха да излизат резул­татите от „прелес­тите“ на бъл­гар­с­кия преход — че бъл­гар­с­ката нация е намаляла наполовина; че реално Бъл­гария е деин­дус­т­риализирана страна; че бъл­гар­с­кият етнически елемент ясно отива към мал­цин­с­тво в соб­с­т­вената си страна и то на фона на изг­ряващи мощни регионални дър­жави – само една Тур­ция ви стига, а тук бих добавил и мощ­ния взрив на албан­с­кия етнически ком­понент в западна посока, който скоро може бук­вално да ни стане съсед. В този кон­текст ние дейс­т­вително чакаме новият гос­подар да благоволи, грубо казано, да ни поеме в куфара и по този начин мес­т­ните бъл­гар­ски елити отново да се залепят за сил­ните на деня. 

Боя се, че историята ще бъде по-тежка, откол­кото си я пред­с­тавяме. 

- Ако гледаме реак­циите в социал­ните мрежи, хората раз­бират, че ситуацията е тежка, че общес­т­вото и социал­ните връзки се раз­пада, но лип­сва енер­гията, която да промени поведението на елита – политически, икономически, интелек­туален. Защо?

- Революции се правят от млади хора. Младите хора на Бъл­гария не са тук. Моето дъл­боко уважение към въз­рас­т­ните хора в страната, но с баби и дядовци ли ще сменяме елита и статук­вото? 

В Бъл­гария няма критична маса за натиск и за промяна на курса. От друга страна трябва да е ясно, че има мър­т­вешка сглобка между вът­решно статукво и доминиращ мощен вън­шен геополитически интерес, заин­тересуван точно от тази, а не от друга ситуация у нас. Бидейки дъл­боко безидейно общес­тво, лип­с­ват идеи въобще за дъл­бочината на екзис­тен­циал­ната криза, в която сме попад­нали. За тресавището, в което се намираме. Оттам лип­с­ват и идеи дали и по какъв начин може да се излезе оттам. Задейс­т­вал се е мощ­ният механизъм, за който проф. Николай Ген­чев каз­ваше: „Един­с­т­веният реален инс­тинкт на бъл­гарите е инс­тин­к­тът за оцеляване и то поот­делно.“ 

Важ­ното е да се оцелява. Но не като общес­тво, не като дър­жава, не като национален проект. Поот­делно! 

- Този инс­тинкт ли провокира множес­тво локални протести, които, виж­даме, не водят до радикална промяна?

- Да. Това са локални протести на битова основа. Под­чер­тавам – битова. Бъл­гар­с­кият обществено-политически живот се е сринал до куп­чина битовизми. На това му викат „политика“. 

- Освен в меж­дународен план, юли бе крайно динамичен и вътре в страната. Серия от събития предиз­викаха протести, гняв, недовол­с­тво. Защо според вас всеки път управ­ляващите успяват да овладеят ситуацията?

- Защото не става въп­рос за общ фронт, който да има критична маса и тежест и да пос­тавя управ­ляващите в цайт­нот. Поради тази причина те гасят огъня поот­делно – тех­ника, която успешно прокар­ват повече от 10 години. Когато имате общ фронт, нещата стават раз­лични. Такъв фронт отсъс­тва. 

- Президен­тът Румен Радев продъл­жава да има висок рей­тинг. В същото време реак­циите на управ­ляващите спрямо негови дейс­т­вия или изяв­ления са крайно остри. От какво се страхуват: от самия Радев, от енер­гията около него или не са свик­нали да губят?

- Не са свик­нали да губят. Не са свик­нали и да имат алтер­натива. За част от управ­ляващите дори самият факт, че може да има опозиция, която да има друго мнение и да се опитва да го налага, вече е кощун­с­тво. 

- Започ­нахме раз­говора с мащаб­ните промени в геополитичес­ката архитек­тура, които ще се отразят и върху Бъл­гария. Как оценявате позициите на президента Румен Радев, свър­зани с вън­ш­нополитичес­ките посоки и приоритети на Бъл­гария?

- Президен­тът Радев се опитва да балан­сира между очевид­ните обвър­заности, които имаме по евроат­лан­тическа линия, и все пак желанието за установяване на някакви добри отношения с Русия. За едните не е дос­татъчно правоверен русофил, съот­ветно той е продал се враг на отечес­т­вото в полза на „американ­с­кия империализъм“. А за домаш­ните адепти на „американ­с­кия империализъм“ е прик­рит руски агент. Нак­ратко — няма угодия.

Интер­вюто е на „Епицен­тър”

(заг­лавието е на ЗЕМЯ)

България

Икономика

Култура

Историята на мулан оживява на голям екран

Историята на мулан оживява на голям екран

Дисни показа за пръв път как ще изг­лежда “живата“ Мулан в игрален филм, чиито снимки запоз­наха в понедел­ник. Студиото прави римейк на популя…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Треньорът на Кариана нахлу на терена и удари рефер

Треньорът на Кариана нахлу на терена и удари рефер

Нервите на Атанас Джамбазки не издържаха, полицаи го изведоха от стадиона

Нер­вите на старши треньора на Кариана (Ерден) Атанас Джам­базки не и…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Фермери: МЗХ и ДФЗ да звънят от един национален номер на стопаните

Фер­мери: МЗХ и ДФЗ да звънят от един национален номер на стопаните

Да има единен национален телефон, от който инс­титуциите да се свър­з­ват с земедел­с­ките производители,предлагат топани. Причината е стар­тиране…

Прочети още:

Loading...