Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря18072018

Брой 140, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.67065 BGN1 GBP = 2.20437 BGN1 CHF = 1.67911 BGN
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) „Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец… „

„Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец… „

„Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец… „

Това казва на 13 март 1913 г. генерал Георги Вазов на своите офицери, подофицери и вой­ници, които само за 30 часа успяха да прев­земат Одрин­с­ката крепост, смятана за една от най-силните в света

Петър ХАДЖИЕВ

В историята на бъл­гар­с­кия народ има много величави дати, но връх на войн­с­ката слава си остава Одрин­с­ката епопея. След ожес­точени и кръвоп­ролитни боеве, увен­чани с раз­г­рома на тур­с­ката армия при Геч­кенли, Селиолу и Петра, край Лозен­г­рад, Бунар­хисар, Чатал­джа и Булаир, пред бъл­гар­с­ката армия се пос­тавя една от най-тежките задачи — прев­земането на Одрин. След пет­месечна обсада, на 10 март 1913 година коман­д­ващият Втора бъл­гар­ска армия генерал-лейтенант Никола Иванов, дава заповед за пос­ледна и решаваща атака на Одрин­с­ката крепост. По това време прев­земането на крепостта с дирек­тен прис­тъп нес­лучайно се смята от почти всички екс­перти за невъз­можно. Фор­товият пояс около града, природно защитен от течението на Марица, Арда и Тун­джа, е раз­делен на три позиции — предна (на 9 до 11 км. от Одрин), главна (от 500 метра до 3 км.) и тилна (непос­ред­с­т­вено преди град­с­ките пок­рай­нини). По тези линии са раз­положени 26 форта, всеки от които с капацитет от 300 защит­ници, и 74 дъл­гов­ременни батареи. Гар­низонът, със­тоящ се от около 75 000 души и раз­полагащ с 210 крепос­тни и 450 полеви оръдия, е коман­д­ван от Шукри паша, потушил преди близо 10 години Илинденско-Преображенското въс­тание в района на Стран­джа.

Щур­мът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи отк­риват унищожителен огън по 26-те форта. Атаката на бъл­гар­с­ката пехота започва в три часа на Източ­ния сек­тор, пос­лед­ван скоро и от войс­ките на Южния сек­тор. Към 7 часа сут­ринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов док­лад­ват, че пред­ните позиции на врага са прев­зети. Един­с­т­вено атаките на сръб­с­ките части са отб­лъс­нати от тур­ците в Запад­ния и Северозапад­ния сек­тор.

На 13 март в 3,20 ч. започва пос­лед­ният щурм на глав­ната фор­това линия. Ударът е нанесен в Източ­ния сек­тор от нашата пехота. На раз­съм­ване 10-и родоп­ски форт прев­зема форта Аджийолу, а шип­ченци – Айваз­баба. Това е краят. Фор­товете започ­ват да падат един след друг. Преди обяд Шукри паша изп­раща пос­ледна телег­рама: “Всичко е свър­шено! Бъл­гар­с­ките войски нахъл­т­ват вече в самия град” и тръгва под кон­воя на генерал Георги Вазов към форта Каик, за да предаде сабята си в плен на генерал Никола Иванов, чиято Втора армия тър­жес­т­вува победоносно в Одрин. Комен­дан­тът на крепостта Шукри паша, предавайки сабята си, прошепва гор­чивото приз­нание: “Храб­ростта на бъл­гар­с­ката армия е без­подобна. Аз сега се уверих, че на вашата армия никаква крепост не може да противос­тои.» Кандидат-подофицерът Михо Стоянов Геор­гиев от с. Доб­рич, Елхов­ско пък забива бъл­гар­с­кото знаме на Сул­тан Селим джамия. В резул­тат от прев­земането на Одрин в плен попадат 14 паши, 2000 офицери и към 60 000 подофицери и вой­ници. Тур­ците дават 11 600 убити.Като трофеи са взети близо 420 оръдия, което пред­с­тав­лява повече от 10% от цялата тур­ска артилерия през 19121913 г. По време на щурма бъл­гарите губят 1298 убити и 6655 ранени вой­ници и офицери. Сър­бите — 274 убити и 1173 ранени вой­ници и офицери. В щурма на Одрин учас­т­ват 120 000 бъл­гар­ски вой­ници и офицери с над 400 оръдия. Сър­бия изп­раща 40 000 и 100 оръдия.

На 11 март е атакувана и укрепената линия при Чатал­джа, където 1-ва шоп­ска и 9-а плевен­ска дивизия, без да знаят, че щур­мът им е замис­лен само като демон­с­т­ративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Тур­ците изос­тавят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариг­рад е отк­рит. Най-куриозното се случва на третия фронт– Галипол­с­кия. Там бъл­гар­с­кото коман­д­ване не пред­вижда дори демон­с­т­ративни дейс­т­вия. Вестта за падането на Одрин предиз­виква мощно “ура” в бъл­гар­с­ките позиции. Смет­нали бой­ния вик за начало на атака, тур­с­ките войски панически напус­кат пред­ните си позиции и побяг­ват към фор­товете.

За Одрин­с­ката епопея, в своята докумен­тална повест “Полетът на самарян­ката”, писателят Любен Овчаров пише: “Две денонощия, ден и нощ бит­ката за Одрин кърви. Бой­ното поле дими обарутено между две стихии. Вой­ната за Одрин се води в ръкопашен бой, гърди срещу гърди, щик срещу щик. Вода и кръв заливат окол­нос­тите. Над хиляда тур­ски оръдия отв­ръщат на огъня с огън. Одрин и небето над него се тресат от зал­пове.” По случай прев­земането на Одрин, в поз­д­равител­ната заповед от 13 март 1913 г. до коман­д­ваните от него войски на източ­ния сек­тор, генерал Георги Вазов заявява: “Офицери, подофицери и вой­ници … вие пок­рихте Бъл­гария със слава, а нашата армия с лав­ров венец. Светът има да се чуди на вас, доб­лес­т­ните синове на Бъл­гария, че можахте за 30 часа да прев­земете една от най-силните крепости. Гор­дея се, че съм ваш начал­ник. Гор­дея се, че съм бъл­гарин.” А в спомените си, коман­д­ващият Втора бъл­гар­ска армия генерал Никола Иванов ще напише: “Така се извърши прев­земането с отк­рита атака Одрин­с­ката крепост, че учуди воен­ните среди, издигна името на Бъл­гария и прос­лави бъл­гар­с­кото войн­с­тво по всички части на света.”

Чуж­дес­т­ран­ните корес­пон­денти и военни аташета се над­п­ревар­ват да предават новини от бит­ката за Одрин,както и своите оценки за воен­ните умения на бъл­гарите. „Най-модерните фор­тове Айваз­баба, Таш­табия и Айджиолу са съвър­шено раз­рушени. Като гледа раз­валините, човек не може освен да се чуди на бъл­гар­с­ката артилерийска стрелба“,пише в.„Морнинг стар“ за дейс­т­вията на артилерията при Одрин „Най-голяма слава за българите…Този тол­кова хубав успех беше пос­тиг­нат за 32 часа битки за чест на бъл­гарите, които дейс­т­ваха прекрасно“,отбелязва за Одрин­с­ката операция майор Камий Луи дьо Матарел, френ­ски военен аташе в Бъл­гария. „Прев­земането на една съв­ременна голяма крепост след двуд­невен щурм се явява случай съвър­шено неиз­вес­тен в историята на вой­ните от пос­лед­ното столетие… Несъм­нено и истин­ско военно изкус­тво показаха бъл­гарите при Одрин. Истините на воен­ното дело са извес­тни на всички, но да ги прокарат на дело могат само надарени хора“,категоричен е К. Шум­с­кий, корес­пон­дент на в-к „Рус­ская молва“ „Заповеди къси, точни и своев­ременни, абсолютна тайна в приготов­лението, величес­т­вена дис­цип­лина и тър­пение в чакането, тясна свръзка между всички родове войски, изненада и енер­гия в изпъл­нението, такива са харак­тер­ните черти на коман­д­ването и неговите под­чинени в слав­ния под­виг, с който може да се гор­дее обсад­ната армия“. „Прев­земането на Одрин стои наред с най-славните военни под­визи във воен­ната история на всички народи“,пише пол­ков­ник Пиер де Мон­дезир, комен­дант на Тулон­с­ката крепост „Бъл­гарите не се придър­жаха никъде към шаб­лонни способи за атакуване. Те се прис­пособяваха към обс­танов­ката и изпол­з­ваха много умело всички въз­можни начини за движение нап­ред“, е оценка на Генерал­ния щаб на гер­ман­с­ката армия. “Атаката е в кръвта на бъл­гарите, тех­ният боен дух и тех­ният уст­рем са дос­тойни за възхищение“,четем в донесение до Генерал­ния щаб на австро-унгарската армия. „Одрин е неп­рев­земаема крепост, но за бъл­гарите — кой знае”, това изрича гер­ман­с­кият генерал Фог още преди атаката на крепостта, след като вижда как нашите войски прев­земат Лозен­г­рад. „Внезап­ността на артилерийс­ката буря и бес­ният уст­рем на пехотата лишиха гар­низона от сила. Те съз­дадоха у защит­ниците паника, как­вато вече изпитаха тех­ните съб­ратя по оръжие в Лозен­г­рад и Люлебургаз”,отбелязва корес­пон­ден­тът на френ­с­кото сп. “Жур­нал” Людовик Надо. „Как бъл­гарите успяха да преминат през препят­с­т­вията от телени мрежи? Това е мис­терия!”, въз­к­ликва пратеникът на италиан­с­кия в. “Кориере дела сера” Бар­цини. –Защото телените заг­раж­дения са с дъл­бочина 69 м, отделно има няколко пръс­тени стени – укреп­ления от камъни и пръст с ширина 57 м и високи 3 м. И ровове, пълни с вода.” В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удър­жат”, комен­тира анг­лийс­кия в. “Таймс”. И докато бъл­гар­с­ките и сръб­с­ките офицери вдигат наз­д­равици за сък­рушител­ната победа, в окупираните от съюз­ниците части на Македония самото споменаване на слав­ното бъл­гар­ско оръжие започва да се наказва със смърт.

Победите при Одрин и Чатал­джа принуж­дават Осман­с­ката империя да иска мир. Тези военни успехи довеж­дат до под­новяването на прекъс­натите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е под­писан Лон­дон­с­кият мирен договор. Според него Тур­ция отс­тъпва на съюз­ниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. Договорът отбелязва края на Осман­с­ката империя в Европа и освобож­даването на обширни територии с многоб­ройно хрис­тиян­ско население. „Три месеца по-късно, на 16 юни 1913 г., е може би най-фаталната дата в новата история на Бъл­гария. Тогава прик­лючва слав­ното време на Бъл­гар­с­кото въз­раж­дане и крат­кият въз­ход на Третата бъл­гар­ска дър­жава. Причина за това е заповедта на бъл­гар­с­кия цар Фер­динанд Сак­с­кобург­гот­ски армията ни да започне военни дейс­т­вия срещу дов­чераш­ните си съюз­ници в Бал­кан­с­ката война — Гър­ция и Сърбия-четем в книгата „Бъл­гар­ска военна история”.- В раз­палената Меж­дусъюз­ническа война Бъл­гария се оказва сама срещу всич­ките си съседи, а с пос­лед­валото поражение бук­вално за дни е изпепелен национал­ният идеал. Само половин година по-рано той изг­лежда почти осъщес­т­вен след внушител­ните победи на бъл­гар­с­ката армия, освободила територия приб­лизително равна на границите на Сан­с­тефан­ска Бъл­гария. Тогава, едва три сед­мици след началото на Бал­кан­с­ката война, Тур­ция пред­лага примирие, но Фер­динанд го отх­върля, обладан от фикс идеята си да влезе като победител в града на градовете — Цариг­рад.

След поражението антимонар­хичес­ките нас­т­роения в страната са заг­лушени, за да се стигне само две години по-късно до още по-страшна катас­т­рофа — предоп­ределения раз­г­ром на Бъл­гария в Пър­вата световна война. Вслед­с­т­вие на бол­ните амбиции на Фер­динанд само за период от три години Бъл­гария губи почти половината от своите етнически територии, стратегичес­кия излаз на Бяло море и понася тежки икономически сан­к­ции от победителите. Заедно със смъртта на 150 000 бъл­гар­ски синове на бой­ните полета умира завинаги и надеж­дата за национал­ното ни обединение.“