Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет21062018

Брой 121, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68926 BGN1 GBP = 2.22562 BGN1 CHF = 1.69527 BGN
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Съзидание в името на отечеството

Съзидание в името на отечеството

Съзидание в името на отечеството

Създаването на Трудовата повинност през 1920 г. е чисто българска идея, родила се в трагични за народа ни времена

Петър ХАДЖИЕВ

Под­писаният на 27 ноем­ври 1919 г. Ньойски мирен договор пос­тави Бъл­гария на колене. Репарации, оряз­ване на територии, стопан­ска раз­руха — всичко това се стовари като изк­лючително тежко бреме върху бъл­гар­с­кия народ, който плати жес­тока цена по фрон­товете на вой­ната, без да може да осъщес­тви своето национално обединение. Няколко месеца по-късно като премиер на земедел­с­кото правител­с­тво Алек­сан­дър Стам­болийски внася в Народ­ното съб­рание законоп­роект за съз­даване на трудова повин­ност. “Помирявайки се със съд­бата си, ние трябва бързо да се прис­пособим към новите условия — пише през фев­руари 1920 г. Стам­болийски в мотивите към Закона за трудовата повин­ност. Решени да скъсаме един път завинаги с миналото, решени да напус­нем пътя на безум­ните и катас­т­рофални военни лудории, ний трябва бързо и без колебание да тръг­нем в противоположна посока по пътя на мир­ното и кул­турно стопан­ско раз­витие. Защото само по тоя път ние ще можем не само да излезем от ужас­ното тежко положение, в което ни пос­тави Париж­ката кон­ферен­ция, но ще можем да спечелим онова, което изгубихме през войната…Законът за трудовата повин­ност носи една съвър­шено нова организация на човеш­кия труд… Аз мисля, че тази идея, усвоена от всички, оживот­ворена чрез един закон и приложена с такт, умение и смелост, в скоро време ще се превърне в един от най-добрите инс­т­рументи за морално въз­питание, икономически и социален подем на Бъл­гария.“

След продъл­жителни дебати Законът за трудовата повин­ност е приет от Народ­ното съб­рание на 28 май 1920 г., а в сила влиза на 14 юни 1920 година. Основ­ната клауза в него гласи, че всички бъл­гар­ски граж­дани от двата пола — мъжете, навър­шили 20, а девой­ките — 16 години — под­лежат на задъл­жителен общес­т­вен труд. През 1942 г. в списание „Военен жур­нал” трудовият офицер Марчо Мар­чев ще напише:” Идеята за съз­даване на Трудовата повин­ност е чисто бъл­гар­ска, родила се и израс­нала при наис­тина трагични обс­тоятел­с­тва за нашия народ и дър­жава, но същев­ременно дебело под­чер­таваща, че когато един народ е жиз­нен и особено дъл­боко е внед­рил в душата си висши нрав­с­т­вени качес­тва, той всякога ще намери начин да наложи волята си за живот и нап­редък, независимо от най-тежките ограничения и потис­ничес­тво, които му бяха наложени…”

Светьт е зад нас

Въп­реки опитите идеята да бъде ком­п­рометирана, организацията успява да се легитимира пред света. През сеп­тем­ври 1921 г. Меж­дусъюз­ничес­ката кон­т­ролна комисия изп­раща в Бъл­гария япон­с­кия генерал Насицу Мабучи. Той написва док­лад, с който опровер­гава твър­денията на гър­ците и сър­бите, че е съз­дадена нова военна организация, а това е заб­ранено от Ньойс­кия договор. Генералът изразява пуб­лично въз­хищението си от доб­рата организация на работата по строежите и от високия дух на трудоваците. Сетне идва извес­т­ният швей­цар­ски икономист и социолог професор д-р Макс Лазар. От името на Меж­дународ­ната организация по труда написва док­лад от 118 страници, в който отх­върля обвиненията, че Трудовата повин­ност е прик­рита форма на военна служба. Изтъква ней­ните благородни задачи за въз­с­тановявяне на народ­ното стопан­с­тво от след­воен­ната раз­руха. Освен това професорът внася в Общес­т­вото на народите пред­ложение за световно приз­наване на Трудовата повин­ност и за обявяване на думата „трудовак“ за меж­дународен тер­мин. В Париж това негово пред­ложение се приема.

В средата на 1930 г. по време на XIV кон­ферен­ция по труда пред­с­тавителят на Великоб­ритания професор Вер­нон пред­лага нашата трудова повин­ност да се изк­лючи от Кон­вен­цията за принудителен труд. Мотивите му са, че „това е работа, която със­тав­лява част от нор­мал­ните задъл­жения на граж­даните на една напълно самос­тоятелна дър­жава“. Пред­ложението му е прието.

По примера на Бъл­гария задъл­жителна трудова повин­ност се въвежда в редица страни на Европа, Азия и Америка. Въвеж­дат я: Унгария, Авс­т­рия, Канада (1932), Япония и Естония (1934), през 1936 г. Гер­мания и Полша, Румъния и Испания през 1937. На доб­роволни начала своя трудова повин­ност правят между 1925 и 1939 г. Швей­цария, Холан­дия, Анг­лия, Чехос­ловакия, Гър­ция, Швеция, Ислан­дия, Литва. През 1933 г. новоиз­б­раният американ­ски президент със заповед призовава 274 375 трудоваци да работят на раз­лични обекти в САЩ, макар че е времето на голямата икономическа деп­ресия. Трудова повин­ност по-късно съз­дават Куба, Виет­нам, Мон­голия, Тан­зания, Лаос и други страни.

Без раз­лика на вяра

Пър­вият трудовашки набор влиза на 23 май 1921 г. Младежите са обучавани в продъл­жение на 40 дни и след това са по обек­тите. Обучението е подобно на това на младите вой­ници, но е без оръжие, пред­вид клаузите на Ньойс­кия договор По-късно се зачис­ляват пушки. Обучението и стрел­бите ставали особено пред­паз­ливо в затън­тени места. Това продъл­жава докъм 1930 г., като в учеб­ния план са включени въз­питателен правил­ник, отечес­т­вена история, бойни спомени, единично обучение, под­готовка по стрелба (теория и прак­тика), бой с нож, стрелецът в боя, гар­низонна служба, пат­рулиране и две учебни стрелби.

Трудно е сега да се изчисли колко бъл­гар­ски граж­дани са карали служба в Строител­ните войски от 1920 до тъж­ния им край през 2000 г., когато бяха лик­видирани от тъм­носиньото правител­с­тво на Иван Кос­тов. Неос­порим обаче е фак­тът, че близо две трети от днеш­ните строители на Бъл­гария са овладели занаята именно в нея. Бъл­гар­чета, ром чета, тур­чета целуваха знамената и се зак­леваха не само да защитават дър­жавата, но и с труда си да я правят още по– красива и модерна.

Лип­сата им днес се чув­с­тва, защото те винаги бяха в помощ на дър­жавата и на хората при стихийни бед­с­т­вия и природни катак­лизми. Всеп­риз­натият бъл­гар­ски писател Николай Хай­тов написа един изк­лючително прав­див раз­каз „Хора в сиви шинели“. Там той дава най-точната оценка на народополез­ната трудовашка дей­ност. „ Година след година, през цялата си служба — все в тая ту жежка, ту студена планина. Трудоваците идват и си отиват — той (взвод­ният — б. а.) остава. Лагерът е негов дом, с жената се виж­дат от дъжд на вятър … В основите на всяко строително дело трудоваш­кият коман­дир слага не само хоросан, балас­тра и цимент, но и най– хубавите години от своя живот. Затова са тъй крепки ония пътища, които прави той. Затова са тъй красиви мос­товете, които излива, фаб­риките и каналите, които строи.“

Материализираната история

Трудоваците са не само по шосета и ж.п. линия, язовири и заводи, но и на десетки обекти, свър­зани с национал­ната ни история. Учас­т­ват в изг­раж­дането на памет­ника „1300 години Бъл­гария“ в Шумен, „Април­с­ката епопея“ в Панагюрище и Клисура, пос­т­рояват Дома на кул­турата и музея в Батак. През 80-те години на миналия век въз­с­тановяват училището в Калофер, в което е учил Христо Ботев, ремон­тират кораба „Радецки“, купен с лев­четата на хиляди бъл­гар­ски деца.

През юнс­ките дни на 1913 г. гръц­ките войски нав­лизат в наша територия. Една от позициите на бъл­гар­с­ката артилерия е раз­положена на няколко километра северно от Доб­ринище. Гър­ците обс­т­рел­ват селото и то е опожарено до основи. Натис­кът от страна на гър­ците към бъл­гар­с­ките позиции е бил много силен, но на огъня нашите артилеристи отв­ръщали с огън. В мес­т­ността Предел край Раз­лог армията ни дава решително сражение и успява да раз­г­роми против­ника.

Двадесет години по-късно трудоваци строят пътя Доб­ринище — Нев­рокоп. Ръковод­с­т­вото на трудовата дружина решава да увековечи паметта на храб­рите вой­ници. Край един от окопите на нашата артилерия въз­диг­нали скромна пирамида с височина около метър и половина. Изсекли върху нея над­писа: „Гроб на Нез­най­ния воин. Умре за Бъл­гария. От трудоваците и доб­ринищани, 1933 г.“ Сложили и хрис­тиян­с­кия кръст.

Труд за родината

Трудовата повин­ност дава въз­мож­ност да зак­репне у бъл­гарина съз­нанието – четем в

бр. 1 от 1927 г. на сп. „Трудово дело“, — придобито от времето на задъл­жител­ната военна тегоба, че всеки е длъжен да носи повин­ност пред нуж­даещото се Отечес­тво и че всякога трябва да му служи с това, от което то най-вече се нуж­дае… От шес­т­годиш­ната прак­тика на редов­ната трудова повин­ност се виде, че … са пос­т­роени 1298 км шосета, под­гот­вени плат­ната на 99 484 км железо¬пътни линии със 141 моста и 13 гарови и др. помещения и пр…“

През април 1928 г. с. Лю-беново, Борисов­г­рад­ско, е сринато от земет­ресение. На 14 и 15 май същата година трудоваците изг­раж­дат за бед­с­т­ващото население 142 бараки. Десет дни по-късно новото село е осветено, като на ритуала присъс­тва и цар Борис III.

На 10 фев­руари 1929 г. започва изг­раж­дането на Кара-боазката дига от плевен­с­ките трудоваци. Пос­т­роени са 26 км отвод­нителни канали и 23 км дига, пресушени са блатата „Краище“, „Видра“ и „Десни“. С отвоюваните от водата близо 28 хил. дка земя са озем­лени бежанци от Запад­ните пок­рай­нини и Беломорието, 686 семейс­тва получават имоти.

През пролетта на 1942 г. Дунав прелива и навод­нява Видин. Трудовите войски почис­т­ват над 200 километра улици и помагат в снаб­дяването на населението с най-необходимите хранителни продукти. След катас­т­рофал­ното земет­ресение от 4 март 1977 г. трудоваците са пър­вите, които броени минути след трагедията идват на помощ на пос­т­радалото население в Свищов.

От 1 януари 1946 г. до 1 юни 1948 г. Трудовата повин­ност пос­т­роява 1748 км шосета, 229 км жп линии, отвод­нява 600 хил. декара, ограмотява 13 хил. мом­чета, работи на пет язовира и три вод­ноелек­т­рически цен­т­рали.

За времето от 1958 до 1967 г. трудоваци издиг­наха на най– високата точка на Бал­кан­с­кия полуос­т­ров — на 2925 м над­мор­ска височина, хид­рометеорологич­ната стан­ция на Мусала, телевизион­ната и УКВ стан­ция на връх Ботев (2376 м н.в.).

Само за три месеца при студ и сняг през 1994 г. Строител­ните войски докараха вода по деривацията „Джерман-Скакавица“ и спасиха софиянци от жажда. Те нап­равиха ферибот­ната връзка Оряхово — Бекет, стъпиха на африкан­с­кия кон­тинент, където пос­т­роиха мост над река Лим­попо (Зим­бабве).

Памет­никът

Пътувайки за язовир „Искър“, няма начин да не забележите Памет­ника на трудовака. Историята му е след­ната: в края на 50-те години трудоваци строят пътя София — Самоков. През 1960 г. се организира пър­вото голямо чес­т­ване на 40-годишния юбилей на Строител­ните войски. По този повод генерал-лейтенант Иван Вина-ров, тогава шеф на Главно управ­ление на пътищата, казва, че ведом­с­т­вото е решило да увековечи съзидател­ното дело на организацията. Генералът нап­равил този жест. защото преди това е коман­д­вал Трудовите войски.

Кръс­тос­ваме нашата земя и виж­даме всеки ден нас­леденото от тях — пътища и мос­тове, язовири, минни ком­бинати, елек­т­рически цен­т­рали. Тол­кова са много, но за някои дори не пред­полагаме, че са тяхно, трудовашко дело. Под­сещат ни обаче понякога зас­тиналите в цимен­товите замазки букви „уво“, пос­лед­вани от годината на увол­нението и нечие име Приносът на всеки от тези увол­нили се младежи е останал в бук­вите и циф­рите, това всъщ­ност е един­с­т­веният пер­сонифициран израз на тях­ното присъс­т­вие в трудовата история на дър­жавата ни.

Рекор­дите на военно-строителната организация

В историята на военно-строителната организация през ней­ните 80 години на същес­т­вуване има регис­т­рирани много рекорди. Прем­ного са фактите,за които може да се каже „първо”, „един­с­т­вено”, „най” и т.н. Дан­ните са почер­пани от страниците на сп.. „Трудово дело” и в. „Трудово дело”, регис­т­рирали десетки събития от живота на Трудовата повинност,Трудовите войски и Строител­ните войски. Раз­лични са били наименованията, които е имала военно-строителната организация през своето 80-годишно същес­т­вуване – от 14 юни 1920 г. до април 1936 г.- Трудова повин­ност; от април 1936 г. до 4 ноем­ври 1946 г.- Трудови войски;от 4 ноем­ври 1946 г. до 21 ноем­ври 1950 г.- Трудова повин­ност; от 21 ноем­ври 1950 г. до 1 януари 1951 г. – Управ­ление отб­ранително строител­с­тво; от 1 януари 1951 г. до 1 юни 1951 г.- Управ­ление за специално строителство;от 1 юни 1951 г. до 29 април 1969 г.- Трудова повин­ност и от 29 април 1969 г. до 31 август 2000 г.- Строителни войски. След тази дата съз­дадената от Алек­сан­дър Стам­болийски отиде в историята, след като влезе в сила закона за лик­видирането им, гласуван от синьото мнозин­с­тво в пар­ламента.

За пет­надесет години от същес­т­вуването на Трудовата повинност(19201934 г.) през ней­ните редове преминават 288 760 младежи. През това време са извър­шени зем­лени работи и положена каменна нас­тилка на 7185 км нови пътища,ремотирани и раз­ширени са 4190 км от същес­т­вуващата пътна мрежа,изградени са 777 моста,1937 водос­тока и 70 км под­порни стени. Напълно завър­шени са 118 км ж.п. линии, други 313 км са раз­ширени и ремон­тирани, а на 390 км са извър­шени зем­лени работи. Трудоваците пос­т­рояват 84 чешми, 67 км водоп­роводи, около 40 едноетажни и двуетажни сгради. Изг­радени са десетки километри диги на бъл­гар­с­ких реки.


Ha 21 декем­ври 1952 г. завър­шва прокопаването на най-големия тунел на Бал­каните „Козница“с дъл­жина 5 801 метра. Дейно учас­тие в неговото пред­с­рочно прокар­ване взема Трудовата повин­ност.

Един­с­т­вен по рода си и най-голям на Бал­каните е Завода за сода в Девня. Пус­нат е в екс­п­лоатация на 29 август 1954 година. Основен обект на Трудова повин­ност.

Мос­тът на друж­бата, свър­з­ващ Русе-Гюргево, е най-големият от всички мос­тове по поречието на Дунав. Заедно с под­с­тъпите е дълъг 2.8 км, а от арка до арка — 1.8 км. Пос­т­роен е на два етажа. Строител­с­т­вото му започва през 1952 г. и е отк­рит на 20 юли 1954 г. Пър­вият железобетонен пилот на моста е забит от трудоваците. Всич­кият бетон, вложен в нап­равата на моста , е излят от трудоваш­ките ръце. Трудовата повин­ност учас­тва в кесонирането на устоите, мон­тирането и нитоването на конструкциите,облицоването и др.

Родоп­ски минен басейн, 1956 година. Трудовата повин­ност има за изпъл­нение над 170 обекта. За 2 години са изг­радени хотел, проф­съюзен дом, бол­ница, дом на кул­турата, хлебозавод, банка.Общо в Мадан, Рудозем и Златог­рад са изг­радени 112 блока с 5 150 апар­тамента и 8 общежития с 1 780 легла.

От 1951 до 1956 година от Трудова повин­ност в най-голямата жит­ница на страната ни –Доб­ру­джа са изг­радени 6 напоителни сис­теми с дъл­жина 118 км канали, 20 малки язовира, 11 пом­пени стан­ции, 81 водни кули, 283 шахти за вода, 417 общес­т­вени чешми, 520 селища са водос­наб­дени, прокарани са 263 водоп­ровода. За 578 445 жители на Доб­ру­джа.

Край село Гомотарци, Видин­ско е най-голямата пом­пена стан­ция на Бал­каните. Изцяло е пос­т­роена от Трудова повин­ност през 1958 г.. По напорни тръби водата се изх­върля на 28 метра височина и се раз­п­ределя по 200 километ­рови канали. Напоява над 220 000 декара земя.

Най-големият успех на Трудовата повин­ност с пред­варително нап­рег­нат стоманобетон в мос­товото строител­с­тво е 165 мет­ровия мост над река Марица край Панаир­ното градче в Плов­див. Мос­тът е в екс­п­лоатация от 1959 година.

Металур­гич­ния ком­бинат край Кремиковци е също основен обект на Трудовата повин­ност, а сетне Строител­ните войски. Началото е 1960 година. За 30 години и най-педантичния счетоводител неможе да даде точна справка на пос­т­роеното от войните-строители. Само един щрих — за 18 месеца се изг­ражда топлинно-електрическа цен­т­рала, за 3 години са извър­шени 20 хил.м3 зем­лени работи, 460 хил. м3 е излетият бетон, произ­ведени и мон­тирани са над 120 хил.м3 стоманобетонови кон­с­т­рук­ции.

От 1957 до 1966 г. е водос­наб­дено Чер­номорието от Варна до Китен. Отлети са и положени 800 км тръбоп­роводи. Извър­шени са 2 872 000 м3 изкопни работи, изляти са 400 000 м3 бетон, вложена е 9 380 т арматура и са нап­равени 870 000 м2 замазки.

Най-големият обект изг­раж­дан от Строител­ните войски като главен изпъл­нител е Минно-обогатителния ком­бинат „Елаци те“. Пос­т­роени са 49 км пътища, извър­шени са 5 000 000 м3 изкопни работи, мон­тирана е 7 км тран­с­пор­тна лента, изпъл­нени са над 30 000 м2 коф­раж, 60 000 т арматура, 21 000 м3 виб­роелементи, пос­т­роени са сложни трис­тепенни трошачни инс­талации.

При изг­раж­дането на Ком­бината за обработка на алуминий край Шумен се прилага нов метод за фун­диране — с шлицове. При него се влагат 1 525 000 т арматура, 16 000 т стоманобетонни елементи и 32 000 т стоманени кон­с­т­рук­ции.

За 80 години строител­ната дей­ност на войс­ките е тол­кова мащабна и в цифри и в проценти, че никой изс­ледовател не би се наел да даде точна кар­тина на изг­раденото. Промиш­лени гиганти, язовири, пътища, водоп­роводи, училища… Водоп­ровод Девня — Варна. Въжената линия „Бал­кан­бас“, флотационна фаб­рика „Ерма река“, Завод за батерии — Тър­говище, Хим ком­бината — Враца, Цен­т­рална обогатителна фаб­рика — Бобов дол, Курор­тен ком­п­лекс — Примор­ско, Мел­ничен ком­бинат — София, Завод за мик­робиални препарати — Пещера, Завод за полуп­ровод­никови елементи — Ботев­г­рад, Завод за ветеринарни препарати — Радо-мир, МОК „Вятово“, Ком­бинат за обработка на алуминий и Завод за товарни автомобили — Шумен, МОК „Елаците“, МОК „Осогово“, Завод за стоманени и телени въжета — Роман, ЗАО — Плевен, Деривация „Кам­чия“, тек­с­тилни заводи и ком­бинати, десетки хиляди жилищни блокове…През 1990 г. по повод 70 години от съз­даването на Трудовата повин­ност, Трудовите войски и Строител­ните войски в. „Трудово дело” ще напише, че за самоот­вер­жения труд при организирането и изпъл­нението на строител­с­т­вото много воини строители са получили високи дър­жавни отличия. Строител­ните войски имат десет „Герои на социалис­тичес­кия труд”, трима са удос­тоени със званието „Зас­лужил строител”, а 14 562 воен­нос­лужащи са удос­тоени с най-висши правител­с­т­вени ордени и медали.

На 14 юни 2000 г. Строител­ните войски отбелязаха за пос­леден път своя праз­ник и своята 80-годишнина. За пос­леден път в. „Трудово дело” издаде и юбилеен вес­т­ник. Праз­никът обаче по-скоро приличаше на помен, защото „демок­ратич­ното” правител­с­тво на Иван Кос­тов взе решение те да бъдат лик­видирани. В пар­ламента идеологът на зак­риването им Евгени Бакър­джиев си поз­воли да произ­несе най-долни хули срещу организацията на Стам­болийски, как­вито никой политик дотогава не бе произ­насял. А нито е дър­жал трудовашка кирка, нито е лежал по зат­вори и лагери. Един­с­т­вената цел на злос­т­ната кам­пания срещу Строител­ните войски бе те да се елеминират от пазара и да се раз­п­родаде за жълти стотинки огром­ното им имущес­тво, както и стана. Ние, като свидетели на това унищожително време, както и нашите деца и внуци трябва да знаят,че уникал­ната в световен мащаб организация на Алек­сан­дър Стам­болийски, наречена Трудова повин­ност –Трудови войски –Строителни войски винаги е под­чинявала своите цели и задачи един­с­т­вено и само в интерес на дър­жавата. Не случайно ней­ниият девиз бе:”Труд за Бъл­гария!”. И затова съзидетел­ното дело на хилядите трудоваци не може да бъде заб­равено, нито изт­рито от снагата на Майка Бъл­гария!.