Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет19102018

Брой 201, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.69998 BGN1 GBP = 2.22651 BGN1 CHF = 1.708 BGN
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Съзидание в името на отечеството

Съзидание в името на отечеството

Съзидание в името на отечеството

Създаването на Трудовата повинност през 1920 г. е чисто българска идея, родила се в трагични за народа ни времена

Петър ХАДЖИЕВ

Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор постави България на колене. Репарации, орязване на територии, стопанска разруха — всичко това се стовари като изключително тежко бреме върху българския народ, който плати жестока цена по фронтовете на войната, без да може да осъществи своето национално обединение. Няколко месеца по-късно като премиер на земеделското правителство Александър Стамболийски внася в Народното събрание законопроект за създаване на трудова повинност. “Помирявайки се със съдбата си, ние трябва бързо да се приспособим към новите условия — пише през февруари 1920 г. Стамболийски в мотивите към Закона за трудовата повинност. Решени да скъсаме един път завинаги с миналото, решени да напуснем пътя на безумните и катастрофални военни лудории, ний трябва бързо и без колебание да тръгнем в противоположна посока по пътя на мирното и културно стопанско развитие. Защото само по тоя път ние ще можем не само да излезем от ужасното тежко положение, в което ни постави Парижката конференция, но ще можем да спечелим онова, което изгубихме през войната…Законът за трудовата повинност носи една съвършено нова организация на човешкия труд… Аз мисля, че тази идея, усвоена от всички, оживотворена чрез един закон и приложена с такт, умение и смелост, в скоро време ще се превърне в един от най-добрите инструменти за морално възпитание, икономически и социален подем на България.“

След продължителни дебати Законът за трудовата повинност е приет от Народното събрание на 28 май 1920 г., а в сила влиза на 14 юни 1920 година. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола — мъжете, навършили 20, а девойките — 16 години — подлежат на задължителен обществен труд. През 1942 г. в списание „Военен журнал” трудовият офицер Марчо Марчев ще напише:” Идеята за създаване на Трудовата повинност е чисто българска, родила се и израснала при наистина трагични обстоятелства за нашия народ и държава, но същевременно дебело подчертаваща, че когато един народ е жизнен и особено дълбоко е внедрил в душата си висши нравствени качества, той всякога ще намери начин да наложи волята си за живот и напредък, независимо от най-тежките ограничения и потисничество, които му бяха наложени…”

Светьт е зад нас

Въпреки опитите идеята да бъде компрометирана, организацията успява да се легитимира пред света. През септември 1921 г. Междусъюзническата контролна комисия изпраща в България японския генерал Насицу Мабучи. Той написва доклад, с който опровергава твърденията на гърците и сърбите, че е създадена нова военна организация, а това е забранено от Ньойския договор. Генералът изразява публично възхищението си от добрата организация на работата по строежите и от високия дух на трудоваците. Сетне идва известният швейцарски икономист и социолог професор д-р Макс Лазар. От името на Международната организация по труда написва доклад от 118 страници, в който отхвърля обвиненията, че Трудовата повинност е прикрита форма на военна служба. Изтъква нейните благородни задачи за възстановявяне на народното стопанство от следвоенната разруха. Освен това професорът внася в Обществото на народите предложение за световно признаване на Трудовата повинност и за обявяване на думата „трудовак“ за международен термин. В Париж това негово предложение се приема.

В средата на 1930 г. по време на XIV конференция по труда представителят на Великобритания професор Вернон предлага нашата трудова повинност да се изключи от Конвенцията за принудителен труд. Мотивите му са, че „това е работа, която съставлява част от нормалните задължения на гражданите на една напълно самостоятелна държава“. Предложението му е прието.

По примера на България задължителна трудова повинност се въвежда в редица страни на Европа, Азия и Америка. Въвеждат я: Унгария, Австрия, Канада (1932), Япония и Естония (1934), през 1936 г. Германия и Полша, Румъния и Испания през 1937. На доброволни начала своя трудова повинност правят между 1925 и 1939 г. Швейцария, Холандия, Англия, Чехословакия, Гърция, Швеция, Исландия, Литва. През 1933 г. новоизбраният американски президент със заповед призовава 274 375 трудоваци да работят на различни обекти в САЩ, макар че е времето на голямата икономическа депресия. Трудова повинност по-късно създават Куба, Виетнам, Монголия, Танзания, Лаос и други страни.

Без разлика на вяра

Първият трудовашки набор влиза на 23 май 1921 г. Младежите са обучавани в продължение на 40 дни и след това са по обектите. Обучението е подобно на това на младите войници, но е без оръжие, предвид клаузите на Ньойския договор По-късно се зачисляват пушки. Обучението и стрелбите ставали особено предпазливо в затънтени места. Това продължава докъм 1930 г., като в учебния план са включени възпитателен правилник, отечествена история, бойни спомени, единично обучение, подготовка по стрелба (теория и практика), бой с нож, стрелецът в боя, гарнизонна служба, патрулиране и две учебни стрелби.

Трудно е сега да се изчисли колко български граждани са карали служба в Строителните войски от 1920 до тъжния им край през 2000 г., когато бяха ликвидирани от тъмносиньото правителство на Иван Костов. Неоспорим обаче е фактът, че близо две трети от днешните строители на България са овладели занаята именно в нея. Българчета, ром чета, турчета целуваха знамената и се заклеваха не само да защитават държавата, но и с труда си да я правят още по- красива и модерна.

Липсата им днес се чувства, защото те винаги бяха в помощ на държавата и на хората при стихийни бедствия и природни катаклизми. Всепризнатият български писател Николай Хайтов написа един изключително правдив разказ „Хора в сиви шинели“. Там той дава най-точната оценка на народополезната трудовашка дейност. „ Година след година, през цялата си служба — все в тая ту жежка, ту студена планина. Трудоваците идват и си отиват — той (взводният — б. а.) остава. Лагерът е негов дом, с жената се виждат от дъжд на вятър … В основите на всяко строително дело трудовашкият командир слага не само хоросан, баластра и цимент, но и най- хубавите години от своя живот. Затова са тъй крепки ония пътища, които прави той. Затова са тъй красиви мостовете, които излива, фабриките и каналите, които строи.“

Материализираната история

Трудоваците са не само по шосета и ж.п. линия, язовири и заводи, но и на десетки обекти, свързани с националната ни история. Участват в изграждането на паметника „1300 години България“ в Шумен, „Априлската епопея“ в Панагюрище и Клисура, построяват Дома на културата и музея в Батак. През 80-те години на миналия век възстановяват училището в Калофер, в което е учил Христо Ботев, ремонтират кораба „Радецки“, купен с левчетата на хиляди български деца.

През юнските дни на 1913 г. гръцките войски навлизат в наша територия. Една от позициите на българската артилерия е разположена на няколко километра северно от Добринище. Гърците обстрелват селото и то е опожарено до основи. Натискът от страна на гърците към българските позиции е бил много силен, но на огъня нашите артилеристи отвръщали с огън. В местността Предел край Разлог армията ни дава решително сражение и успява да разгроми противника.

Двадесет години по-късно трудоваци строят пътя Добринище — Неврокоп. Ръководството на трудовата дружина решава да увековечи паметта на храбрите войници. Край един от окопите на нашата артилерия въздигнали скромна пирамида с височина около метър и половина. Изсекли върху нея надписа: „Гроб на Незнайния воин. Умре за България. От трудоваците и добринищани, 1933 г.“ Сложили и християнския кръст.

Труд за родината

Трудовата повинност дава възможност да закрепне у българина съзнанието – четем в

бр. 1 от 1927 г. на сп. „Трудово дело“, — придобито от времето на задължителната военна тегоба, че всеки е длъжен да носи повинност пред нуждаещото се Отечество и че всякога трябва да му служи с това, от което то най-вече се нуждае… От шестгодишната практика на редовната трудова повинност се виде, че … са построени 1298 км шосета, подготвени платната на 99 484 км железо¬пътни линии със 141 моста и 13 гарови и др. помещения и пр…“

През април 1928 г. с. Лю-беново, Борисовградско, е сринато от земетресение. На 14 и 15 май същата година трудоваците изграждат за бедстващото население 142 бараки. Десет дни по-късно новото село е осветено, като на ритуала присъства и цар Борис III.

На 10 февруари 1929 г. започва изграждането на Кара-боазката дига от плевенските трудоваци. Построени са 26 км отводнителни канали и 23 км дига, пресушени са блатата „Краище“, „Видра“ и „Десни“. С отвоюваните от водата близо 28 хил. дка земя са оземлени бежанци от Западните покрайнини и Беломорието, 686 семейства получават имоти.

През пролетта на 1942 г. Дунав прелива и наводнява Видин. Трудовите войски почистват над 200 километра улици и помагат в снабдяването на населението с най-необходимите хранителни продукти. След катастрофалното земетресение от 4 март 1977 г. трудоваците са първите, които броени минути след трагедията идват на помощ на пострадалото население в Свищов.

От 1 януари 1946 г. до 1 юни 1948 г. Трудовата повинност построява 1748 км шосета, 229 км жп линии, отводнява 600 хил. декара, ограмотява 13 хил. момчета, работи на пет язовира и три водноелектрически централи.

За времето от 1958 до 1967 г. трудоваци издигнаха на най- високата точка на Балканския полуостров — на 2925 м надморска височина, хидрометеорологичната станция на Мусала, телевизионната и УКВ станция на връх Ботев (2376 м н.в.).

Само за три месеца при студ и сняг през 1994 г. Строителните войски докараха вода по деривацията „Джерман-Скакавица“ и спасиха софиянци от жажда. Те направиха фериботната връзка Оряхово — Бекет, стъпиха на африканския континент, където построиха мост над река Лимпопо (Зимбабве).

Паметникът

Пътувайки за язовир „Искър“, няма начин да не забележите Паметника на трудовака. Историята му е следната: в края на 50-те години трудоваци строят пътя София — Самоков. През 1960 г. се организира първото голямо честване на 40-годишния юбилей на Строителните войски. По този повод генерал-лейтенант Иван Вина-ров, тогава шеф на Главно управление на пътищата, казва, че ведомството е решило да увековечи съзидателното дело на организацията. Генералът направил този жест. защото преди това е командвал Трудовите войски.

Кръстосваме нашата земя и виждаме всеки ден наследеното от тях — пътища и мостове, язовири, минни комбинати, електрически централи. Толкова са много, но за някои дори не предполагаме, че са тяхно, трудовашко дело. Подсещат ни обаче понякога застиналите в циментовите замазки букви „уво“, последвани от годината на уволнението и нечие име Приносът на всеки от тези уволнили се младежи е останал в буквите и цифрите, това всъщност е единственият персонифициран израз на тяхното присъствие в трудовата история на държавата ни.

Рекордите на военно-строителната организация

В историята на военно-строителната организация през нейните 80 години на съществуване има регистрирани много рекорди. Премного са фактите,за които може да се каже „първо”, „единствено”, „най” и т.н. Данните са почерпани от страниците на сп.. „Трудово дело” и в. „Трудово дело”, регистрирали десетки събития от живота на Трудовата повинност,Трудовите войски и Строителните войски. Различни са били наименованията, които е имала военно-строителната организация през своето 80-годишно съществуване – от 14 юни 1920 г. до април 1936 г.- Трудова повинност; от април 1936 г. до 4 ноември 1946 г.- Трудови войски;от 4 ноември 1946 г. до 21 ноември 1950 г.- Трудова повинност; от 21 ноември 1950 г. до 1 януари 1951 г. – Управление отбранително строителство; от 1 януари 1951 г. до 1 юни 1951 г.- Управление за специално строителство;от 1 юни 1951 г. до 29 април 1969 г.- Трудова повинност и от 29 април 1969 г. до 31 август 2000 г.- Строителни войски. След тази дата създадената от Александър Стамболийски отиде в историята, след като влезе в сила закона за ликвидирането им, гласуван от синьото мнозинство в парламента.

За петнадесет години от съществуването на Трудовата повинност(19201934 г.) през нейните редове преминават 288 760 младежи. През това време са извършени землени работи и положена каменна настилка на 7185 км нови пътища,ремотирани и разширени са 4190 км от съществуващата пътна мрежа,изградени са 777 моста,1937 водостока и 70 км подпорни стени. Напълно завършени са 118 км ж.п. линии, други 313 км са разширени и ремонтирани, а на 390 км са извършени землени работи. Трудоваците построяват 84 чешми, 67 км водопроводи, около 40 едноетажни и двуетажни сгради. Изградени са десетки километри диги на българских реки.


Ha 21 декември 1952 г. завършва прокопаването на най-големия тунел на Балканите „Козница“с дължина 5 801 метра. Дейно участие в неговото предсрочно прокарване взема Трудовата повинност.

Единствен по рода си и най-голям на Балканите е Завода за сода в Девня. Пуснат е в експлоатация на 29 август 1954 година. Основен обект на Трудова повинност.

Мостът на дружбата, свързващ Русе-Гюргево, е най-големият от всички мостове по поречието на Дунав. Заедно с подстъпите е дълъг 2.8 км, а от арка до арка — 1.8 км. Построен е на два етажа. Строителството му започва през 1952 г. и е открит на 20 юли 1954 г. Първият железобетонен пилот на моста е забит от трудоваците. Всичкият бетон, вложен в направата на моста , е излят от трудовашките ръце. Трудовата повинност участва в кесонирането на устоите, монтирането и нитоването на конструкциите,облицоването и др.

Родопски минен басейн, 1956 година. Трудовата повинност има за изпълнение над 170 обекта. За 2 години са изградени хотел, профсъюзен дом, болница, дом на културата, хлебозавод, банка.Общо в Мадан, Рудозем и Златоград са изградени 112 блока с 5 150 апартамента и 8 общежития с 1 780 легла.

От 1951 до 1956 година от Трудова повинност в най-голямата житница на страната ни -Добруджа са изградени 6 напоителни системи с дължина 118 км канали, 20 малки язовира, 11 помпени станции, 81 водни кули, 283 шахти за вода, 417 обществени чешми, 520 селища са водоснабдени, прокарани са 263 водопровода. За 578 445 жители на Добруджа.

Край село Гомотарци, Видинско е най-голямата помпена станция на Балканите. Изцяло е построена от Трудова повинност през 1958 г.. По напорни тръби водата се изхвърля на 28 метра височина и се разпределя по 200 километрови канали. Напоява над 220 000 декара земя.

Най-големият успех на Трудовата повинност с предварително напрегнат стоманобетон в мостовото строителство е 165 метровия мост над река Марица край Панаирното градче в Пловдив. Мостът е в експлоатация от 1959 година.

Металургичния комбинат край Кремиковци е също основен обект на Трудовата повинност, а сетне Строителните войски. Началото е 1960 година. За 30 години и най-педантичния счетоводител неможе да даде точна справка на построеното от войните-строители. Само един щрих — за 18 месеца се изгражда топлинно-електрическа централа, за 3 години са извършени 20 хил.м3 землени работи, 460 хил. м3 е излетият бетон, произведени и монтирани са над 120 хил.м3 стоманобетонови конструкции.

От 1957 до 1966 г. е водоснабдено Черноморието от Варна до Китен. Отлети са и положени 800 км тръбопроводи. Извършени са 2 872 000 м3 изкопни работи, изляти са 400 000 м3 бетон, вложена е 9 380 т арматура и са направени 870 000 м2 замазки.

Най-големият обект изграждан от Строителните войски като главен изпълнител е Минно-обогатителния комбинат „Елаци те“. Построени са 49 км пътища, извършени са 5 000 000 м3 изкопни работи, монтирана е 7 км транспортна лента, изпълнени са над 30 000 м2 кофраж, 60 000 т арматура, 21 000 м3 виброелементи, построени са сложни тристепенни трошачни инсталации.

При изграждането на Комбината за обработка на алуминий край Шумен се прилага нов метод за фундиране — с шлицове. При него се влагат 1 525 000 т арматура, 16 000 т стоманобетонни елементи и 32 000 т стоманени конструкции.

За 80 години строителната дейност на войските е толкова мащабна и в цифри и в проценти, че никой изследовател не би се наел да даде точна картина на изграденото. Промишлени гиганти, язовири, пътища, водопроводи, училища… Водопровод Девня — Варна. Въжената линия „Балканбас“, флотационна фабрика „Ерма река“, Завод за батерии — Търговище, Хим комбината — Враца, Централна обогатителна фабрика — Бобов дол, Курортен комплекс — Приморско, Мелничен комбинат — София, Завод за микробиални препарати — Пещера, Завод за полупроводникови елементи — Ботевград, Завод за ветеринарни препарати — Радо-мир, МОК „Вятово“, Комбинат за обработка на алуминий и Завод за товарни автомобили — Шумен, МОК „Елаците“, МОК „Осогово“, Завод за стоманени и телени въжета — Роман, ЗАО — Плевен, Деривация „Камчия“, текстилни заводи и комбинати, десетки хиляди жилищни блокове…През 1990 г. по повод 70 години от създаването на Трудовата повинност, Трудовите войски и Строителните войски в. „Трудово дело” ще напише, че за самоотвержения труд при организирането и изпълнението на строителството много воини строители са получили високи държавни отличия. Строителните войски имат десет „Герои на социалистическия труд”, трима са удостоени със званието „Заслужил строител”, а 14 562 военнослужащи са удостоени с най-висши правителствени ордени и медали.

На 14 юни 2000 г. Строителните войски отбелязаха за последен път своя празник и своята 80-годишнина. За последен път в. „Трудово дело” издаде и юбилеен вестник. Празникът обаче по-скоро приличаше на помен, защото „демократичното” правителство на Иван Костов взе решение те да бъдат ликвидирани. В парламента идеологът на закриването им Евгени Бакърджиев си позволи да произнесе най-долни хули срещу организацията на Стамболийски, каквито никой политик дотогава не бе произнасял. А нито е държал трудовашка кирка, нито е лежал по затвори и лагери. Единствената цел на злостната кампания срещу Строителните войски бе те да се елеминират от пазара и да се разпродаде за жълти стотинки огромното им имущество, както и стана. Ние, като свидетели на това унищожително време, както и нашите деца и внуци трябва да знаят,че уникалната в световен мащаб организация на Александър Стамболийски, наречена Трудова повинност -Трудови войски -Строителни войски винаги е подчинявала своите цели и задачи единствено и само в интерес на държавата. Не случайно нейниият девиз бе:”Труд за България!”. И затова съзидетелното дело на хилядите трудоваци не може да бъде забравено, нито изтрито от снагата на Майка България!.