Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон14102019

Брой 198, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.7711 BGN ↓ 1 GBP = 2.23477 BGN ↑ 1 CHF = 1.774 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) КАРЛ МАРКС – МИСЛИТЕЛЯТ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО

КАРЛ МАРКС – МИСЛИТЕЛЯТ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО

КАРЛ МАРКС – МИСЛИТЕЛЯТ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО

Философът-революционер пророчески казва, че задачата не е да се обясни светът, а да бъде променен

Основоположникът на научния комунизъм, гениалният мислител, учен, революционер, вожд и учител на международния пролетариат, човекът съчетал в себе си във висша степен доброта и нравствена чистота – Карл Маркс е роден на 5 май 1818 г. в град Трир, Германия. Бащата на Маркс, евреин, адвокат по професия, е високо образован човек. Добре познава произведенията на Русо и Волтер, на Джон Лок, Лайбниц и Лесинг. Това определя и насоките на възпитанието, което той дава на своя син. Майката на Маркс, Херниета Пресбург родила девет деца, от които четири момчета и пет момичета, занимаваща се естествено изключително с домакинска работа, не оставя такова влияние върху сина си Карл , както бащата. Но тя е имала неповторимото щастие да бъде майката родила Маркс и поради това да остане в историята на човечеството заедно с нищо несъизмеримото величие на своята свята рожба Карл.

Карл Маркс още юноша на 17 години завършва размишленията си с извода, че „Главният ръководител, който трябва да ни насочва при избирането на професия, е БЛАГОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, НАШЕТО СОБСТВЕНО САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ…Ако сме си избрали професия в рамките на която най-много можем да се трудим за човечеството, ние няма да се огънем под нейното бреме, защото това е жертва в името на всички, тогава нашето щастие ще принадлежи на милиони” . На този девиз, формулиран на 17 години Маркс остава верен през целия си живот. Уважаеми читатели, умолявам Ви помислете и нека за момент се запитаме имало ли е , има ли и дали може да има такъв млад човек, още не навършил пълнолетие да изкаже такава дълбоко съдържателна мисъл за кауза посветена на добруването и щастието на човечеството.

Исторически достоверни документи останали до днес, многобройни впечатления за Маркс от негови близки и всички, които са имали щастливата възможност да се срещнат с него разказват по различен начин съпреживяното, но всички те, в т.ч. и неговите политически противници са единодушни за необикновените, многостранни и всеобхватни качества на Маркс.

Обикновено въздържащ се от само характеристика Маркс след завършването на първия том на „Капиталът” открито пише на С. Майер - един от тези, с които си кореспондира: „ И така защо не съм Ви отговарял? Защото през цялото време бях с единия крак в гроба. Защото трябваше да използвам всеки момент, когато бях работоспособен, за да завърша своето съчинение, на което принесох в жертва здравето, щастие, живота на семейството. Аз се смея на така наречените „практични” хора и тяхната премъдрост. Ако искаш да бъдеш скот, можеш, разбира се, да обърнеш гръб на мъките на човечеството и да се грижиш за собствената си кожа. Но аз бих се смятал наистина непрактичен, ако бях издъхнал преди да съм завършил напълно своята книга, макар и само в ръкопис”. Според думите на Енгелс

за Маркс науката беше истинска движеща революционна сила. Защото Маркс беше преди всичко революционер.

В действителност неговото истински жизнено призвание беше да участва по един или друг начин в събарянето на капиталистическото общество. Неговата стихия беше борбата. И той се бореше с такава страст, с такава упоритост, с такъв успех с каквито малцина се борят”.

Както в младежките години, така и по късно, според разказите на хора, които познават отблизо Маркс „ да се работи за човечеството” е един от неговите изрази. Неутолима жажда за знания, упорито търсене на истината, безпощадна самокритика, боеви, войнствен дух – такъв се проявява студентът Маркс в писмото до баща си. В това писмо като в огледало е отразен трудният, мъчителен процес, в който се ражда геният.

Анализирайки свойствените на капиталистическото общество противоречия Маркс и Енгелс

доказват, че смяната на капитализма с нов обществен строй – комунизма е обективно неизбежна!

„Манифест на комунистическата партия” е първият програмен документ на научния комунизъм. Същевременно това е гениален труд, в който излагат основите на разработваното от тях учение, с трите му съставни части: философия, политическа икономия и научен социализъм.

Необикновеното и дълбочина на мислите, непобедимата сила на логиката се съчетават в „Манифеста” с пределно сбит, ясен, образен стил и с блестящата си форма се издига до равнището на шедьовър на световната литература.

Енгелс изказва мисълта, която става за пролетариата ръководен принцип по националния въпрос: „Никоя нация не може да стане свободна, ако в същото време продължава да потиска други нации”.

Енгелс характеризира Маркс не само като гениален мислител, но и като велик революционер:”Неговата стихия беше борбата. В надгробната си реч за великия учител и приятел Енгелс завършва с пророческите думи: ”Неговото име и делото му ще надживеят вековете!”

Цялата гениалност на Маркс се състои именно в това, че той даде отговор на въпросите, които прогресивната мисъл на човечеството беше вече поставила. Неговото учение възниква като пряко и непосредствено продължение на учението на най-великите представители на философията, политическата икономия и социализма.

М. Гласер разказва как е работил Маркс. Едва след 15 – годишно изучаване на икономическата литература и критичното й обработване Маркс е сметнал за възможно да публикува своето съчинение „Към критиката на политическата икономия”, което е разработено в първите две глави от първия том на „Капиталът”. За да подготви тези две глави за печат Маркс прави не по-малко от 200 печатни листа извлечения от огромната литература, която е преработил.

Едва след като овладява във всяко отношение икономическата материя и я има пред себе си, скицира и трите тома на „Капиталът” 24 години след започването му публикува първия том. Тежкото материално положение, в което се намирало семейството на Маркс го принуждава да пилее сили в работа само за прехрана. Той е имал желязна воля, която е удесеторявала силите му. Достатъчно е само да се посочи, че според далеч непълни данни той е проучил повече от 1500 книги и си е изготвил конспекти по тях.

Историята на Марксовата работа върху „Капиталът” е история на героично революционно усилие, което довежда всяко дело докрай и преодолява всички препятствия. Редица години Маркс работи по цели нощи. В писмо до Енгелс четем: „Работя като луд по цели нощи върху подреждането на своите икономически студи”. И още нещо, бих казал изумително, невероятно,?! Върху „Капиталът” Маркс работи цели 40 години!

Гениални, пророчески са думите на Маркс: ”Философите само по различен начин са обяснявали света, но ЗАДАЧАТА СЕ СЪСТОИ В ТОВА , ТОЙ ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕН…Оръжието на критиката не може да замести критиката на оръжието, материалната сила трябва да бъде съборена също с материална сила, но и ТЕОРИЯТА СТАВА МАТЕРИАЛНА СИЛА , ЩОМ ОВЛАДЕЕ МАСИТЕ… В историята на човечеството съществува нещо като възмездие, а правило на историческото възмездие е , че НЕ ПОТИСНАТИЯТ, А САМИЯТ ПОТИСНИК ИЗКОВАВА НЕГОВОТО ОРЪЖИЕ!”

През май 1843 г. Маркс пристига в малкия рейнски град Крьоцнах, където на 19 юли сключва брак със своята годеница Жени фон Вестфален. В лицето на Жени, Маркс има не само любяща съпруга, но и самоотвержен помощник в своите творчески планове. Високообразована, тя е била един от първите читатели на Марксовите трудове, а не рядко и първия техен критик.

В спомените си Пол Лафарг споделя: „Жената на Маркс беше през целия му живот негова другарка в най-истинския и пълен смисъл на тази дума. Тя имаше СВЕТЪЛ , БЛЕСТЯЩ УМ… Да се получи писмо от жената на Маркс беше празник. Енгелс беше нещо като член на тяхното семейство; дъщерите на Маркс го наричаха свой втори баща, той беше другото аз на Маркс”.

Маркс и Енгелс бяха осъществили оная идеална дружба, която описваха древните поети.

Съпрузите Маркс бяха тясно свързани с чувството на дълбока взаимна любов. Той се любуваше и се гордееше с красотата на своята жена. Тя със своя кротък, мек нрав, облекчаваше неговия живот, безпокоен и неизбежно свързан с лишения, както животът на всеки подобен деятел.

Пол Лафарг продължава своите впечатления от онова, което е почувствал и цени в общуването си със семейството на Маркс. „Човек трябваше да вижда Маркс в неговия дом, за да види зад образа на строгия учен, сърцето на този учен и да го обикне. В тези моменти гениалният икономист беше най-приятният събеседник – остроумен, пълен с хумор, умеещ да се смее от все сърце. Той беше нежен, кротък, снизходителен баща. Маркс обичаше да повтаря: „Децата трябва да възпитават своите родители!” В неговите отношения към дъщерите, които бяха необикновено привързани към него, нямаше нито сянка от бащинска власт. Той никога нищо не заповядваше, а ако искаше нещо от тях , той молеше като за услуга или ги убеждаваше да се съгласят да се откажат от нещо, което му беше нежелателно. И въпреки това рядко някой баща е успявал да се радва на по-голяма послушност. В очите на дъщерите си той беше приятел и те се държаха с него като с равен”.

Пиша по-подробно за тези факти от личния живот на Маркс, за да разберат и видят читателите истинския мил, нежен, наситен с доброта образ на този гений, който и в чисто човешки план може да служи за добрия пример за всеки човек, независимо от неговите политически предпочитания и възраст. Както се вижда и в това си качество Маркс е велик, неповторим и единствен!

Когато трябваше да се оценят заслугите на другите,

Маркс беше най- великодушният и най- справедливият човек.

Нямаше по-правдив човек от Маркс, той беше въплъщение на правдивостта. Неговата жена често му казваше: ”Моето голямо дете”. Когато отиваше сред „обществото”, където трябва да се обръща внимание на външните постъпки, нашият Маркс беше наистина като голямо дете, изпадаше в затруднение и се червеше като малко дете.

В писмо до Йозеф и Лунеза Вайдермайер , Жени Маркс пише: „Моят мъж е тук почти смазан от най-дребнави грижи за съществуване. Тъй като дойките тук са недостъпни, аз реших да си кърмя сама детето, въпреки постоянните ужасни болки в гърдите и в гърба. Бедното малко ангелче всмука обаче от мене толкова много грижи и тиха скръб, че постоянно боледуваше, денонощно се гърчеше в силни болки. В тези свои болки то бозаеше толкова силно, че гръдта ми се нарани и се отвори, често пъти кръвта течеше в неговите малки треперещи устици. Прощавайте, драги приятелю!”

Фридрих Енгелс е най-близък другар и съратник на Маркс. Името на Маркс е неотделимо свързано с името на Енгелс. Откакто съдбата събира Маркс и Енгелс, житейският труд на двамата приятели става тяхно общо дело. Това означава, че и името на Енгелс не може да се отдели от името на Маркс. Без Енгелс делото на Маркс би останало незавършено. Енгелс не отделя своето дело от делото на Маркс и не противопоставя схващанията на неговите. Това не прави и Маркс. Известно е, също, че Енгелс изоставя своите теоретични намерения, сред които „Диалектика на природата”, за да обработи и подготви за печат най-важната част от ръкописното наследство на Маркс.

На 2 декември 1881 г. Жени умира. Маркс е толкова слаб и потресен от загубата, че не е в състояние да изпрати жена си в гроба. В надгробната си реч Енгелс казва: ”Жени не само споделяше участта, труда и борбата на своя мъж, но и участваше активно в тях с най-голяма съзнателност и най-пламенна страстност”.

Освен това Енгелс пише: ”Маркс беше преди всичко революционер. В действителност неговото истинско жизнено призвание беше да участва по един или друг начин в събарянето на капиталистическото общество… да участва в освобождаването на съвременния пролетариат.. Неговата стихия беше борбата. И той се бореше с такава страст, с такава упоритост, с такъв успех, с каквито малцина се борят.”

Маркс продължава и дава гениален завършек на трите главни течения на 19 век, принадлежащи на трите най- напредничави идеи: немската философия, английската политическа икономия и френския социализъм. Маркс стига до извода и доказва, че общественото битие определя общественото съзнание.

През 1867 г. излиза І том на „Капиталът” – главният научен труд на Маркс

, в който той всестранно обосновава основния икономически закон на капитализма – ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ И ПРИСВОЯВАНЕТО Й ОТ КАПИТАЛИСТИТЕ. Фридрих Енгелс извършва огромна работа по подготовката и издаването на ІІ и ІІІ том на „Капиталът” на Маркс след неговата смърт. Том ІІ излиза през 1885 г, а том ІІІ – през 1894 г., малко преди смъртта на Енгелс. В последния ІV том се изследва критически историята на буржоазната политическа икономия. Маркс доказва , че капитализмът подготвя всички материални предпоставки за победата на социализма. Враговете на тази теория твърдят, че капитализмът, който Маркс е анализирал, в съвременните условия коренно е променил природата си и затова изводите на Маркс са остарели. Но живота, развитието на света потвърждава правилността на основните положения на Маркс и неговото учение. В потвърждение на тази правдивост, актуалност на Марксовите изводи и цялата му теория днес, в съвременните глобални тенденции в развитието на света и конкретно за капитализма могат да бъдат приведени обилни примери. Но ще се огранича само в няколко.

Трябва да припомним на апологетите на капитализма, носителите на пещерния антикомунизъм един зловещ, чудовищен факт от историята на немския фашизъм – връх на лишеният от човещина капиталистически обществен строй. В навечерието на внезапното, вероломно нападение над СССР на 22.юни 1941 г. върховното хитлеристко командване на немската армия изпраща призив – обръщение към войниците на източния фронт, което гласи:”Ти нямаш сърце и нерви, във войната те не са нужни”. „Унищожи у себе си всякаква жалост и състрадание, убивай всеки русин, всеки съветски човек, не се спирай, ако пред теб са старец или жена, момиче или момче. Убивай, така ти ще се спасиш от гибел, ще осигуриш бъдещето на своето семейство и навеки ще се прославиш!?”

(Василий Рябов „Великият подвиг”, 1983 г, стр.51)

Уважаеми, скъпи читатели – сънародници, сравнете цитираният текст с дълбоко хуманното посветено на свободата и щастието на човечеството учение на Маркс!

Втори пример. На проведената през април 2019 г. в Москва, Конференция по международна сигурност с участието на 1000 делегати от 111 страни Сергей Наршикин – ръководител на руското разузнаване заявява: ”Немският философ Валтер Шуберт още в началото на ХХ век казва, че те за разлика от другите народи, гледат на света като на фабрика и не жадуват за нищо друго по – силно от печалби и изгоди…

Така наречения Запад начело със САЩ – произволно тълкуват международното право

, нанасяйки военни удари по територии на суверенни държави, избивайки десетки и стотици хиляди мирни граждани и въвеждайки санкции срещу геополитическите си съперници!”

Това е огледален образ на съвременния капитализъм, който потвърждава в буквалния и пълен смисъл на думата теорията на Маркс и направените от него изводи за експлоататорската същност на капитализма и неизбежната необходимост от неговата замяна със социално справедлив обществен строй, със социализма.

Нашата България, за съжаление, също е пример за нивото на бедност и безнадеждно съществуване

, на което днес е подложен нашият талантлив и достоен народ, плод на т.нар. демокрация, която в своята същност е капитализъм в най-уродливия див вид на своите изяви.

Много важно е да посочим примери и за САЩ- световния център на неолибералния капитализъм и провежданата към тях политика на слугинаж от днешните управляващи на нашата страна от ГЕРБ , които величаят и сочат за пример САЩ. Каква е истината? В статия на американския в .”Файнейшъл таймс” посветена на годишната конференция на неправителствения институт „Милкен”, неговият основател и председател милиардера Майкъл Милкен е казал на конференцията дали господството на капитализма не е заплашено от настъпващия социализъм. И това се оказва истина, тъй като нараства броя на младите американци, които не харесват капитализма с неговия свободен пазар. Това показва изследване, според което

44% от поколението, родено след 1980 г., предпочитат да живеят в социалистическа, а не в капиталистическа страна.

Това са фактите, истината за настроенията и предпочитанията на младите хора в САЩ. Фактите, реалностите в САЩ са качествено различни от онова,което говорят и пишат днешните наши управляващи влюбени и слугуващи на американските олигархически кръгове и предавайки родината ни. Според информация от същия вестник, американския милиардер Алън Шварц заявява:” Ако погледнем надясно и наляво това, което реално идва, е класова война!” Така че американските милиардери са уплашени от алтернативата: или преразпределение на богатството, или революция!

Както всички знаем днешните управляващи в България не виждат и не допускат подобна опасност от „класова война” и „революция”?! Въпреки,че през изминалите 30 години утвърждават капитализъм в най- див, грабителски вид, следствие на което днес нашата страна е на последно място по жизнен стандарт и болшинството от нашия народ тъне в мизерия и безнадеждност. Нашият достоен и талантлив народ е принуден да живее в унизителна, зловеща бедност следствие на което милиони млади български граждани са принудени да напуснат родината си за да търсят работа и по-добър живот в чужбина. Крайният резултат на тази тъжна картина е демографска катастрофа – процес на ликвидиране на българската нация!

С други думи, свидетели сме на мизерията, несправедливостта и унижението, на което са подложени днес българските граждани, станали жертва на ЖЕСТОКО ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕ! Накратко казано: изцяло на власт сега в родината ни са парите, в ръцете на малцина много имащи и далече от стотиците хиляди, които живеят в недоимък.

Когато представители на буржоазията и представители на властта по времето на Маркс се надпреварвали да го клеветят и обвиняват Енгелс казва: ”Той отминаваше всичко това като паяжина, без да му отделя внимание, отговаряйки само при крайна необходимост. И той умря почитан, любим, оплакван от милионите революционни съратници в цяла Европа и Америка, от сибирските рудници до Калифорния, и аз смело мога да кажа: ТОЙ МОЖЕШЕ ДА ИМА МНОГО ПРОТИВНИЦИ , НО ЕДВА ЛИ ИМАШЕ МАКАР И ЕДИН САМО ЛИЧЕН ВРАГ! ИМЕТО МУ И НЕГОВОТО ДЕЛО ЩЕ ПРЕЖИВЕЯТ ВЕКОВЕТЕ!

Тези думи на Енгелс на гроба на Маркс излязоха пророчески. Неговото име и делото му продължават да живеят и днес. Да , това не са политически пристрастни желания, а логичен извод на епохалния съдбовен за човечеството факт, че още преди век и половина Маркс формулира гениалната диагноза за капитала, който в името на свещената принадена стойност е готов на всичко, включително войни, всевъзможни злини и липса на човещина! С ум, сърце и душа вярвам във вековечността и нравствената чистота на учението и делото на Маркс – този титан на мисълта, делото, човечността и нравствената чистота.

Карл Маркс и неговото дело е в настоящето и бъдещето, а не само в миналото. И тази вяра в сътвореното от Маркс ще бъде нашата почит, поклон и признателност към него!

Доц. д-р ик. н. Иван Гаврилов