Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед26052019

Брой 98, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.75081 BGN ↓ 1 GBP = 2.21548 BGN ↓ 1 CHF = 1.73821 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) МАКЕДОНИЗМЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

МАКЕДОНИЗМЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

МАКЕДОНИЗМЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

Петър Петров *

Отбелязването на трагичната дата 9 юни, 13 юни- денят на убийството на Александър Стамболийски, както и развитията от последните часове свързани с името на Бившата югославска република Македония, закономeрно ни връщат към корените на на явлението „македонизъм“

Сред ранните обзорни съчинения по Македонския въпрос , не бива да се пропуска и брошурата на Александър Цанков „Македонският въпрос и Балканският съюз“ Книгата е отпечатана през 1906г., в а от увода й става ясно, че е завършена в Мюнхен на 6 февруари 1905г.

До 2014 г., брошурата е почти некоментирана от българските историци. През 2008г., обаче, тя е издадена в Скопие, като в послесловието проф. Цанков е обявен за „пророк“ /на македонизма/.

Младият тогава - в началото на 20 век, Албександър Цанков се изживява като изразител на общобългарско гледище по македонския въпрос. Вярно е, че предупреждава, че в брошурата изразява лично мнение. Според разбиранията на наскоро завършилия образованието си Цанков, всички балкански държавици имат завоевателни стремежи спрямо Македония. Затова слага в кавички изразът „национално обединеие“ Става дума именно за българското национално обединение. Дамва си сметка, че на мнозина неговото съчинение „няма да се хареса“. Твърди, че се ръководи от „обективност и безпристрастие“. Цанков пръв в тази брошура употребява израза „македонски народ“ с едно твърде неясно значение. Това е първата творба на Александър Цанков. В началото той уточнява, че „архивите по този въпрос са недостъпни“. /!?!/ Посочва, че много от сведенията си е взел от „някои живи и активни дейци по македонските работи“. Ако се има предвид, че в този период е общувал с представители на „широките социалисти“, то вероятните му източници стават малко по ясни. Ето една оценка на Григор Василев, член на партията на „широките“ до 1914г.: „Първото възражение в соцалистическите редове, което чух подир една реч по македонския въпрос бе че социалдемокрацията не бива да се занимава с един такъв „колониален въпрос на българската буржоазия“...

Цанков разработва темата по странен начин. Говори за „българите, с които македонците са толкова близки“. След няколко страници, обаче попадаме на израза „християнското българско население“. И накрая стига до извода „живота на тоя поробен македонски народ е невъзможен“. Това са истинските причини за движението, а не някакви си изкуствено подклаждани смутове, от страна на българската,

Първата глава е озаглавена „Причини за движението“. Цанков говори за за „Българите“, с които македонцинте са толкова близко“. Сиреч, подчертава, че са нещо различно. Но няколко старници по нататък, употребява словосъчетанието „християнско българско население“. В завършека на на главата заявява: „животът на тоя поробен македонски народ е невъзможен... Това са същинските причини, за движението , а не някакви изкуствено подклаждани смутове от страна на българската, сръбската, гръцката или ромънската пропаганда, както често пъти обича да се изразява лукавата европейска дипломация.“ Що се отнася до „европейската дипломация“, донесенията и телеграмите на нейните представители в Македония говорят за българска пропаганда,, за българско население и за българско революционно движение...

Втората глава е наречена „Кратка история на Македонските комитети у нас и Македонския въпрос в България и Сърбия“. След като припомня, че Македония е дял от Санстефанска България и че в нейните граници се е създавала свободна Македония, коментира: „След Съединението от 1885г., идеята за освобождение на поробените още крлаища и стремлението за обединение продължават да движат умовете. Следват нападки срещу четническата дейност на Върховния комитет... /Цанков не употребява словосъчетанието „върховен комитет“, нито термина „върховизъм“/- „организирането на разни чети и пропагандирането на панбългаризма, отсам и оттатък Рила и Родопите“. Употребата на термина „панбългаризъм“, изкован по образец на термина „пангерманизъм“ или „панславизъм“, е употребен като синоми на „шовинизъм“. Все в този противобългарски дух, Цанков твърди, че след председателстовото на Йосиф Ковачев,/на ВМОРО/, „съвършено ясно се проявява завоевателната политика, която провеждат сички сетнешни комитети в България“/т.е, Върховния македоно-одрински комитет. Според Цанков, генерал Иван Цончев, „подема предначертаната от предшествениците му завоевателна политика“/!/. Определя генерала като „най жестокия преследвач на вътрешните дейци, чийто единчеък грях бе , че те преследавт по други национални идеали“. Цанков изкуствено противопоставя двете родолюбиви организации - Вътрешната и Върховната.Чиста инсинуация е разсъждението: „Вътрешните ратници за свободата на Македония, които добре познават обществените отношения на населяващите Македония народности, чужди на всички ония фалшиви и пагубни завоевателни стремежи на българските, сръбските или гръцките правителства, които намират добър проводник на на своите домогвания, в организации като тая на Цончева и нему подобни комитети в България, на тая Атанацковчина или на шовинистическото дружество Свети Сава в Сърбия и цялата оная организирана шовинистическа сръбска пропаганда в Кралството и в Македония.“ Излиза, според Цанков, че Върховния комитет е някаква шовинистическа организация. В заключение, Александър Цанков обвинява отново българската държавна дейност /“политика“/, че от Македонския въпрос е направила един чисто шовинистически български въпрос. Определя емигрантите от македонските земи, като „фактор“ който „безспорно поощрява завоевателните политики“ на балканските държави. Изложението е изтъкано от противоречия, но в него преобладават противобългарските тежнения.

В Петата глава „Съдбата на Македония и на балканските държавици“ Цанков отново заклеймява „българската завоевателна политика спрямо Македония“. Възкликва „Явно е колко фалшиви са нашите - български, сръбски и гръцки претенции спрямо Македония“. За да надмогне западното - немско и източното - руско влияние - подчертаното - от Цанков/ той препоръчва „да направишм от Македония не един български, сръбски или гръцки въпрос , а една общокултурна кауза за свободата на една поробена нация“. Цанков, който умозрително чертае „македонска нация, две страници по нататък, отново говори за „българите в Македония“.

В Шеста глава „Югославянски или Балкански съюз“ се споменава за „наш сроден народ, какъвто е македонският“. Попадаме и на друг любопитен израз: „малки народи, както са балканските, между които най-паче македонският...“. И съвсем шокиращи заявления, като „Ние и днес имаме пример в Македония, гдето българи и власи, задружно, рамо до рамо се борят против общия враг.“

Да обобщим: книгата е изтъкана от противоречия. Тя просто е объркана. Авторът се люшка между конструкции, като „балканските славяни - българи, сърби и македонци“, паралелно - „един елемент, какъвто е славянският - предимно българите и сърбите.“ И веднага след това, порицава „българските войводи и дейци, които са правили пакости на македонското дело, било като са му предавали шовинистичен отенък, било като са шпионствали и предателствали пред турската власт“.

Съчинението на Цанков се появява три години след книгата на Кръсте Мисирков „За македонцките работи“. За разлика от македонизмът на Мисирков, който възниква като че ли в чужда среда, македонизмът на Цанков изглежда като породен на българска почва.

Интересно е, че когато излиза пространен откъс от книгата на Цанков в Македоно-одрински преглед, /идеен орган на ВМОРО/, текста там не поражда някакви особени възражения.

През 1907г. Цанков напуска БРСДП /ш.с./ и с това неговият „социалистически период“ приключва.

През 1953 година в мемоарната си книга „БЪЛГАРИЯ В БУРНО ВРЕМЕ“, Александър Цанков коменитра македонсисткото си писание.

„През петдесетте години дебютирах в българската политическа публицистика с брошурата „Македонският въпрос и Балканската федерация“. След едни, доста объркани пояснения, заключава „ Той, /Тито/ иска да създаде някаква неизвестна досега македонска нация“. Александър Цанков удобно забравя за личния си принос в тази спекулация.


историк

България

Икономика

Булевард за 120 млн. лева във Варна се превърна във водопад

Булевард за 120 млн. лева във Варна се превърна във водопад

Двуетажно кръстовище на пътното съоръжгение пропадна часове, след като премиерът похвали качеството му, без да има акт 16

Проливен дъжд с гра...

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свят

Земеделие

Защо поскъпва пшеницата на световния пазар?

Прогнозите за производството на пшеница в двете световни суперсили САЩ и Русия спряха свободното падане на цените и обърнаха посоката към по...

Прочети още:

Loading...