Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет21062018

Брой 121, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68926 BGN1 GBP = 2.22562 BGN1 CHF = 1.69527 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) МАКЕДОНИЗМЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

МАКЕДОНИЗМЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

МАКЕДОНИЗМЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

Петър Пет­ров *

Отбеляз­ването на трагич­ната дата 9 юни, 13 юни– денят на убийс­т­вото на Алек­сан­дър Стам­болийски, както и раз­витията от пос­лед­ните часове свър­зани с името на Бив­шата югос­лав­ска репуб­лика Македония, закономeрно ни връщат към корените на на явлението „македонизъм“

Сред ран­ните обзорни съчинения по Македон­с­кия въп­рос , не бива да се пропуска и брошурата на Алек­сан­дър Цан­ков „Македон­с­кият въп­рос и Бал­кан­с­кият съюз“ Книгата е отпечатана през 1906г., в а от увода й става ясно, че е завър­шена в Мюн­хен на 6 фев­руари 1905г.

До 2014 г., брошурата е почти некомен­тирана от бъл­гар­с­ките историци. През 2008г., обаче, тя е издадена в Скопие, като в пос­лес­ловието проф. Цан­ков е обявен за „пророк“ /на македонизма/.

Младият тогава — в началото на 20 век, Албек­сан­дър Цан­ков се изживява като изразител на общобъл­гар­ско гледище по македон­с­кия въп­рос. Вярно е, че предуп­реж­дава, че в брошурата изразява лично мнение. Според раз­биранията на нас­коро завър­шилия образованието си Цан­ков, всички бал­кан­ски дър­жавици имат завоевателни стремежи спрямо Македония. Затова слага в кавички изразът „национално обединеие“ Става дума именно за бъл­гар­с­кото национално обединение. Дамва си сметка, че на мнозина неговото съчинение „няма да се хареса“. Твърди, че се ръководи от „обек­тив­ност и без­п­рис­т­рас­тие“. Цан­ков пръв в тази брошура упот­ребява израза „македон­ски народ“ с едно твърде неясно значение. Това е пър­вата творба на Алек­сан­дър Цан­ков. В началото той уточ­нява, че „архивите по този въп­рос са недос­тъпни“. /!?!/ Посочва, че много от сведенията си е взел от „някои живи и активни дейци по македон­с­ките работи“. Ако се има пред­вид, че в този период е общувал с пред­с­тавители на „широките социалисти“, то вероят­ните му източ­ници стават малко по ясни. Ето една оценка на Григор Василев, член на пар­тията на „широките“ до 1914г.: „Пър­вото въз­ражение в соцалис­тичес­ките редове, което чух подир една реч по македон­с­кия въп­рос бе че социал­демок­рацията не бива да се занимава с един такъв „колониален въп­рос на бъл­гар­с­ката бур­жоазия“…

Цан­ков раз­работва темата по странен начин. Говори за „бъл­гарите, с които македон­ците са тол­кова близки“. След няколко страници, обаче попадаме на израза „хрис­тиян­с­кото бъл­гар­ско население“. И нак­рая стига до извода „живота на тоя поробен македон­ски народ е невъз­можен“. Това са истин­с­ките причини за движението, а не някакви си изкус­т­вено под­к­лаж­дани смутове, от страна на бъл­гар­с­ката,

Пър­вата глава е озаг­лавена „Причини за движението“. Цан­ков говори за за „Бъл­гарите“, с които македон­цинте са тол­кова близко“. Сиреч, под­чер­тава, че са нещо раз­лично. Но няколко стар­ници по нататък, упот­ребява словосъчетанието „хрис­тиян­ско бъл­гар­ско население“. В завър­шека на на главата заявява: „животът на тоя поробен македон­ски народ е невъз­можен… Това са същин­с­ките причини, за движението , а не някакви изкус­т­вено под­к­лаж­дани смутове от страна на бъл­гар­с­ката, сръб­с­ката, гръц­ката или ромън­с­ката пропаганда, както често пъти обича да се изразява лукавата европейска дип­ломация.“ Що се отнася до „европейс­ката дип­ломация“, донесенията и телег­рамите на ней­ните пред­с­тавители в Македония говорят за бъл­гар­ска пропаганда„ за бъл­гар­ско население и за бъл­гар­ско революционно движение…

Втората глава е наречена „Кратка история на Македон­с­ките комитети у нас и Македон­с­кия въп­рос в Бъл­гария и Сър­бия“. След като припомня, че Македония е дял от Сан­с­тефан­ска Бъл­гария и че в ней­ните граници се е съз­давала свободна Македония, комен­тира: „След Съединението от 1885г., идеята за освобож­дение на поробените още крлаища и стрем­лението за обединение продъл­жават да движат умовете. След­ват нападки срещу чет­ничес­ката дей­ност на Вър­хов­ния комитет… /Цанков не упот­ребява словосъчетанието „вър­ховен комитет“, нито тер­мина „върховизъм“/- „организирането на разни чети и пропаган­дирането на пан­бъл­гаризма, отсам и оттатък Рила и Родопите“. Упот­ребата на тер­мина „пан­бъл­гаризъм“, изкован по образец на тер­мина „пан­гер­манизъм“ или „пан­с­лавизъм“, е упот­ребен като синоми на „шовинизъм“. Все в този противобъл­гар­ски дух, Цан­ков твърди, че след пред­седател­с­товото на Йосиф Ковачев,/на ВМОРО/, „съвър­шено ясно се проявява завоевател­ната политика, която провеж­дат сички сет­нешни комитети в България“/т.е, Вър­хов­ния македоно-одрински комитет. Според Цан­ков, генерал Иван Цон­чев, „подема пред­начер­таната от пред­шес­т­вениците му завоевателна политика“/!/. Определя генерала като „най жес­токия прес­лед­вач на вът­реш­ните дейци, чийто един­чеък грях бе , че те прес­ледавт по други национални идеали“. Цан­ков изкус­т­вено противопос­тавя двете родолюбиви организации — Вът­реш­ната и Върховната.Чиста инсинуация е раз­съж­дението: „Вът­реш­ните рат­ници за свободата на Македония, които добре поз­нават общес­т­вените отношения на населяващите Македония народ­ности, чужди на всички ония фал­шиви и пагубни завоевателни стремежи на бъл­гар­с­ките, сръб­с­ките или гръц­ките правител­с­тва, които намират добър провод­ник на на своите домог­вания, в организации като тая на Цон­чева и нему подобни комитети в Бъл­гария, на тая Атанац­ков­чина или на шовинис­тичес­кото дружес­тво Свети Сава в Сър­бия и цялата оная организирана шовинис­тическа сръб­ска пропаганда в Крал­с­т­вото и в Македония.“ Излиза, според Цан­ков, че Вър­хов­ния комитет е някаква шовинис­тическа организация. В зак­лючение, Алек­сан­дър Цан­ков обвинява отново бъл­гар­с­ката дър­жавна дей­ност /“политика“/, че от Македон­с­кия въп­рос е нап­равила един чисто шовинис­тически бъл­гар­ски въп­рос. Определя емиг­ран­тите от македон­с­ките земи, като „фак­тор“ който „без­с­порно поощ­рява завоевател­ните политики“ на бал­кан­с­ките дър­жави. Изложението е изтъкано от противоречия, но в него преоб­ладават противобъл­гар­с­ките теж­нения.

В Петата глава „Съд­бата на Македония и на бал­кан­с­ките дър­жавици“ Цан­ков отново зак­лей­мява „бъл­гар­с­ката завоевателна политика спрямо Македония“. Въз­к­ликва „Явно е колко фал­шиви са нашите — бъл­гар­ски, сръб­ски и гръцки претен­ции спрямо Македония“. За да над­могне запад­ното — нем­ско и източ­ното — руско влияние — под­чер­таното — от Цанков/ той препоръчва „да нап­равишм от Македония не един бъл­гар­ски, сръб­ски или гръцки въп­рос , а една общокул­турна кауза за свободата на една поробена нация“. Цан­ков, който умоз­рително чер­тае „македон­ска нация, две страници по нататък, отново говори за „бъл­гарите в Македония“.

В Шеста глава „Югос­лавян­ски или Бал­кан­ски съюз“ се споменава за „наш сроден народ, какъвто е македон­с­кият“. Попадаме и на друг любопитен израз: „малки народи, както са бал­кан­с­ките, между които най-паче македон­с­кият…“. И съв­сем шокиращи заяв­ления, като „Ние и днес имаме пример в Македония, гдето бъл­гари и власи, зад­ружно, рамо до рамо се борят против общия враг.“

Да обоб­щим: книгата е изтъкана от противоречия. Тя просто е обър­кана. Авторът се люшка между кон­с­т­рук­ции, като „бал­кан­с­ките славяни — бъл­гари, сърби и македонци“, паралелно — „един елемент, какъвто е славян­с­кият — предимно бъл­гарите и сър­бите.“ И вед­нага след това, порицава „бъл­гар­с­ките вой­води и дейци, които са правили пакости на македон­с­кото дело, било като са му предавали шовинис­тичен отенък, било като са шпион­с­т­вали и предател­с­т­вали пред тур­с­ката власт“.

Съчинението на Цан­ков се появява три години след книгата на Кръсте Мисир­ков „За македон­ц­ките работи“. За раз­лика от македониз­мът на Мисир­ков, който въз­никва като че ли в чужда среда, македониз­мът на Цан­ков изг­лежда като породен на бъл­гар­ска почва.

Интересно е, че когато излиза прос­т­ранен откъс от книгата на Цан­ков в Македоно-одрински прег­лед, /идеен орган на ВМОРО/, тек­ста там не поражда някакви особени въз­ражения.

През 1907г. Цан­ков напуска БРСДП /ш.с./ и с това неговият „социалис­тически период“ прик­лючва.

През 1953 година в мемоар­ната си книга „БЪЛ­ГАРИЯ В БУРНО ВРЕМЕ“, Алек­сан­дър Цан­ков коменитра македон­сис­т­кото си писание.

През пет­десетте години дебютирах в бъл­гар­с­ката политическа пуб­лицис­тика с брошурата „Македон­с­кият въп­рос и Бал­кан­с­ката федерация“. След едни, доста обър­кани пояс­нения, зак­лючава „ Той, /Тито/ иска да съз­даде някаква неиз­вес­тна досега македон­ска нация“. Алек­сан­дър Цан­ков удобно заб­равя за лич­ния си принос в тази спекулация.


историк

България

Икономика

Култура

Спорт

Сеп Блатер прис­тигна в Мос­ква

Бив­шият президент на ФИФАСеп Блатер прис­тигна в Мос­ква, за да наб­людава мачовете от Мон­диал 2018. Oчак­ванията са Блатер да остане няколко дн…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Проектът на ЕК е за 81 250 евро максимален таван на плащанията

Проек­тът на ЕК е за 81 250 евро мак­симален таван на плащанията

Предвижда се междинни нива за намаляване на субсидиите в диапазона между 60 000 и 100 000 евро

Проек­тът на Европейс­ката комисия (ЕК) за пониж…

Прочети още:

Loading...