Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря18072018

Брой 140, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.67065 BGN1 GBP = 2.20437 BGN1 CHF = 1.67911 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Доц. Йордан Величков: Управляващите се снишиха за новото име на Македония

Доц. Йордан Величков: Управляващите се снишиха за новото име на Македония

Доц. Йордан Величков: Управляващите се снишиха за новото име на Македония

Историчес­кият шанс за обединение на бъл­гарите е прес­тъпно проиг­ран два пъти през миналия век. Фер­динанд продаде бъл­гар­с­ките национални интереси на Гер­мания срещу 25 милиона гер­ман­ски марки, а синът му Борис — за цар­с­кия прес­тол.

Прик­лючи поред­ният сблъсък от сагата “македон­ски въп­рос“. Пътят на Скопие към НАТО е отк­рит. Най-печеливши са глобалис­т­ките среди и войн­с­т­ващата прос­лойка във Вашин­г­тон. А губещата страна, както винаги, е Бъл­гария.

Огром­ният натиск върху Атина и Скопие за името на македон­с­ката дър­жава и свет­кавич­ното задейс­т­ване на процедурата по приемане на Репуб­лика Македония в НАТО свидетел­с­тва за непоколебимия и решителен курс срещу Русия, главна пречка срещу глобализма.

Тези сили, които днес се въз­пол­з­ват от все още тлеещия македон­ски въп­рос в отс­тояване на егоис­тич­ните си националис­тически интереси, не са по-различни от онези дър­жави, които го сът­вориха. А това бяха Анг­лия, Гер­мания и Австро-Унгария, раз­покъсали преди 140 години бъл­гар­с­кия народ.

След блес­тящо проведения акт на Съединението през 1885 г. в началото на XX век Бъл­гария има изк­лючител­ната въз­мож­ност да раз­реши македон­с­кия въп­рос в своя полза, т.е. да обедини бъл­гар­с­кия народ. На нейна страна са всички исторически свидетел­с­тва и необорими факти за бъл­гар­с­кия харак­тер на Македония. А най-силното доказател­с­тво за етничес­ката реал­ност на този бъл­гар­ски край е неговото население. Над два милиона се раж­дат бъл­гари, живеят като бъл­гари и умират с крис­тално чисто бъл­гар­ско национално съз­нание на територията на геог­раф­с­ката област Македония.

Връх на непоколебимата национална принад­леж­ност е Илинденско-Преображенското въс­тание. Хилядите дип­ломатически док­лади и печатни материали, отразили това събитие, са единодушни. То е дело на бъл­гарите в Македония. Десетки хиляди пъти се твърди, че се сражават бъл­гари, бъл­гар­ски чети, изгорени са бъл­гар­ски градове и села, избити са бъл­гари, изнасилени и убити са бъл­гар­ски жени и девойки. И дума не се загатва, че във въс­танието учас­тва друга народ­ност, освен бъл­гар­с­ката.

Най-авторитетни европейски политици, анализатори и интелек­туалци са единодушни. Бъл­гарите от Македония имат право да бъдат свободни. Затова и по-голямата част от Великите сили под­к­репят Бал­кан­с­ката война. Без аналог в човеш­ката история е и невероятно сил­ната изява на национално един­с­тво на бъл­гарите от всички краища на тех­ните земи по време на тази война. На воен­ната мобилизация от свиканите под знамената 300 хиляди воини, се отзовават 620 хиляди.

Храб­ростта, с която се бие бъл­гар­с­кият вой­ник, е невиж­дана по бой­ните полета на Европа. Очевидно, този без­п­римерен героизъм е мотивиран от чув­с­т­вото му, че той воюва за свободата на поробените братя от Македония и Тракия. Най-големите военни специалисти не вяр­ват на очите си. Един от тях пише, че бъл­гар­с­ката армия е такава желязна лавина, която никоя сила не е в със­тояние да спре. Тази лавина раз­г­ромява за по-малко от месец армията на една от най-великите дър­жави в светов­ната история — Осман­с­ката империя. Това е най-тежкото поражение в шес­т­с­тотин­годиш­ната й история. В краката на един народ, по чудо оцелял след пет­вековно заличаване на дър­жавата му от кар­тата на света, пада една империя и моли за мир. Бъл­гар­с­кото правител­с­тво е във въз­торг, а генералите и дип­ломатите ликуват. Европейс­ките сили отдъх­ват. Зап­лахата Бал­кан­с­ката война да провокира по-голям военен кон­ф­ликт, е отс­т­ранена. Най-големите европейски дър­жави единодушно пред­лагат територията на Бъл­гария да се раз­шири до 171 хил.кв.км, включ­ваща най-плодородните земи на полуос­т­рова до линията Мидия — Енос, над пет­с­тотин километра излаз на Бяло море, с двата големи ост­рова Тасос и Самот­раки и 85 процента от Македония. Сър­бия запазва т. нар. спорна зона, която пред­с­тав­лява около десет процента от Вар­дар­ска Македония, а Гър­ция получава Солун и Хал­кидики.

Сключ­ването на мир при изк­лючително благоп­риятни за Бъл­гария условия, означава раз­решаването на македон­с­кия въп­рос. Бъл­гар­с­ката дър­жава остава не само водеща военна, политическа и икономическа сила в Югоиз­точна Европа, но и сериозен фак­тор на кон­тинента.

Да! Но еднолич­ният гос­подар на Бъл­гария Фер­динанд Сак­с­кобург­гот­ски, на когото пос­ред­с­т­вените и продажни бъл­гар­ски политици са връчили цялата власт в дър­жавата, не иска мир, а война. Обладан от налуд­ничавата идея да става император на фан­тазираната от него дър­жава “Нова Визан­тия“, той нарежда атака на Чатал­джа. Воен­ното коман­д­ване е стъписано. Начал­ник щаба на армията ген. Ив. Фичев гневно реагира: “Нашият цар е луд!“

Не! Този морално дег­радирал аван­тюрист и фанатизиран нем­ски националист не е луд. Луди са били тези, които връч­ват в ръцете му цялата власт, т.е. цялата вът­решна и вън­шна политика на Бъл­гария.

В резул­тат на този акт прес­тъпно бе проиг­рана пър­вата реална въз­мож­ност за обединение на бъл­гар­с­кия народ в етничес­ките му граници, както и за раз­решаване на македон­с­кия въп­рос, който съз­даде огромно нап­режение и тежки кръвоп­ролитни войни на бал­кан­с­ките народи през след­ващите години и десетилетия.

Въз­мож­нос­тите, които се очер­тават през Втората световна война, са също срав­нително благоп­риятни за Бъл­гария и за решаване на македон­с­кия въп­рос. Светът е раз­делен на два воюващи на живот и смърт лагера — фашис­тки и антифашис­тки. Анг­лия и СССР пред­лагат на бъл­гар­с­ката страна да запази неут­ралитет срещу сериозни териториални придобивки. На първо време връщане на Южна Доб­ру­джа и излаз на Бяло море. Мос­ква обещава на Бъл­гария и Северна Доб­ру­джа, неос­нователно отнета на бъл­гар­с­кия народ от Цар­ска Русия, както и коригиране на границата с Тур­ция, според Лон­дон­с­кия договор от 1913 г. — по линията Мидия — Енос. А учас­тие на Бъл­гария в общия фронт срещу хит­лерис­тка Гер­мания отнема всякакви шан­сове за налагане на прес­тъп­ната идея за македонизма на бъл­гарите в Македония. Фак­тът, че между двете световни войни са избити в крал­ска Югос­лавия над 35 хиляди във Вар­дар­ска Македония и още тол­кова са жер­т­вите, които дават бъл­гарите след 1944 г. само защото не се отказ­ват от бъл­гар­с­ката си национална принад­леж­ност, свидетел­с­тва, че бъл­гар­с­кият дух в Македония е жив.

Но за огромно съжаление, за втори път историчес­кият шанс за обединение на бъл­гарите е прес­тъпно проиг­ран. Фер­динанд продаде бъл­гар­с­ките национални интереси на Гер­мания срещу 25 милиона гер­ман­ски марки, а синът му Борис — за цар­с­кия прес­тол.

Крайно наивни и несериозни са усилията на род­с­т­веници на Кобур­гите да оправ­дават антибъл­гар­с­ката политика на двамата монарси и особено пък да пред­с­тавят Борис III за някакъв “обединител и спасител“ на бъл­гар­с­кия народ, съюзявайки се с Хит­лер. Историчес­ките свидетел­с­тва и смаз­ващи факти категорично опровер­гават тази лъжа. Бъл­гария като съюз­ник на Гер­мания дава много жер­тви и раз­рушения от против­ниците на нацис­тите, как­вито са нап­ример Чехос­ловакия и Дания. А още по-осъдително е, че Борис раз­пали най-кървавата граж­дан­ска война в бъл­гар­с­ката история. Европейс­ките народи по време на Втората световна война воюваха срещу гер­ман­с­ките окупатори. В Бъл­гария се биеха бъл­гари срещу бъл­гари. Пос­ледиците от тази прес­тъпна политика се чув­с­т­ват и днес.

Когато се раз­сеяха пушеците от Втората световна война, се видя, че Бъл­гария не само завинаги загуби въз­мож­ността да реализира изкон­ните стремежи на нашите предци за национално обединение, но отново над нея се очерта реал­ната зап­лаха от поред­ната тежка национална катас­т­рофа. И то отново, в резул­тат на прес­тъп­ната антибъл­гар­ска политика на динас­тията на Кобур­гите и без­дар­ната, сер­вил­ната и продаж­ната политика на бъл­гар­с­ката управ­ляваща прос­лойка.

След катас­т­рофал­ния провал на усилията за обединение на бъл­гар­с­кия етнос пред бъл­гар­с­кото правител­с­тво изниква един друг въп­рос. Как да се противопос­тави на опитите на съсед­ните Югос­лавия и Гър­ция да денационализират бъл­гарите от Вар­дар­ска и Егейска Македония. Вместо решителен и без­ком­п­ромисен отпор на брутал­ното налагане на македонизма, бъл­гар­с­кото правител­с­тво става съучас­т­ник в най-мащабния еничар­ски акт, извър­ш­ван някога в Европа. Ако Бъл­гария се бе противопос­тавила на асимилатор­с­ката политика на Бел­г­рад във Вар­дар­ска Македония, то македониз­мът според видни западни изс­ледователи не е имал никакви шан­сове да успее.

Днеш­ните бъл­гар­ски политици не са по-различни от тех­ните пред­шес­т­веници. Когато македон­с­кият въп­рос отново излезе на дневен ред във връзка с името на македон­с­ката дър­жава, и Гър­ция ярос­тно отс­тоява интересите си, бъл­гар­с­ките управ­ляващи отново се снишиха. Дори когато преименуваха Вар­дар­ска Македония на Северна Македония, акт, който дирек­тно засяга териториал­ната цялост на Бъл­гария. Неос­порим факт е, че в север­ната част на геог­раф­с­ката област Македония попада както Вар­дар­ска, така и Пирин­ска Македония.

Още по-неадекватна е позицията на управ­ляващите към миналото на бъл­гар­с­кия народ. Въп­росът с грубото фал­шифициране и прис­вояване на цели периоди и светли лич­ности от бъл­гар­с­ката история не е научен, а политически. Сил­ната и обек­тивна историческа наука е казала своето категорично мнение. До 1944 г. историята на бъл­гарите от Вар­дар­ска Македония е неот­делима част от миналото на бъл­гар­с­кия народ и всякакви дис­кусии по този въп­рос са недопус­тими. И не историците, а политиците ни трябва ясно и с най-категоричен тон да заявят на македон­с­ките си пар­т­ньори да не посягат върху бъл­гар­с­ката история до 1944 г. така, както Гър­ция ултимативно задължи Скопие да прес­тане с прис­вояването на антич­ната история.

Очевидно обаче, че на този етап и този тип бъл­гар­ски политици нито имат нивото и още по-малко куража и дос­тойн­с­т­вото на гръц­ките си колеги да отс­тояват без­резер­вно и твърдо бъл­гар­с­ките интереси.

България

Икономика

Ако душата на Странджа плаче, разумът става жалък

Ако душата на Стран­джа плаче, разумът става жалък

Душата на Стран­джа е по-велика от всички дирек­тиви, анализи, преценки и дейс­т­вия на админис­т­рацията. Защо БАБХ я пренеб­регна? Защото работи …

Прочети още:

Loading...

Култура

Продадоха компанията на Уинстийн

Продадоха ком­панията на Уин­с­тийн

Ком­пания на скан­дал­ния продуцент Харви Уайн­с­тийн, който бе забър­кан в скан­дали за сек­суално насилие над 50 жени, беше продадена, след като о…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Loading...

Свят

Земеделие

БСП: Порожанов незабавно да си ходи

БСП: Порожанов незабавно да си ходи

И премиерът Бойко Борисов носи лична отговорност за случилото се с чумата по животните, категорична е Корнелия Нинова

„Искаме остав­ката на ми…

Прочети още:

Loading...