Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря18092019

Брой 181, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.77383 BGN ↑ 1 GBP = 2.20219 BGN ↓ 1 CHF = 1.78354 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Българският учител – пъдар, бавачка и товарно магаре

Българският учител – пъдар, бавачка и товарно магаре

Българският учител – пъдар, бавачка и товарно магаре

Съсловието е привикнало на какви ли не експерименти на свой гръб, и тази година образователното министерство не му спести неприятните изненади

Наближава 15 септември, учениците скоро ще са в класните стаи. Преподавателите им обаче вече са там. Новата година започна за тях с редица неприятни изненади. Всъщност не са свършвали. В средата на лятото Министерството на образованието и науката (МОН) ги сюрпризира с решението да превърне учителите в пъдари – да обикалят домовете на децата, отсъстващи от училище. Това означава да бродят по тъмни доби из ромските гета и да тропат по вратите. 

След петиция на 30 000 души МОН се отказа от идеята, но лошите вести не спряха да идват. При това са захаросани демагогски. Официално с фанфари се въвеждат новости, които уж да улеснят учителската работа, но в реалността промяна няма. Дори в някои направления нещата стават по-зле.

Проблемите в училищното образование са дълбоки и наслоени, сред тях в последните години се откроява огромната натовареност на педагозите. Задълженията им включват ред административни и бюрократични дейности, които се изразяват в чиста бумащина. Това е съпътствано с превръщането на учебния процес в целодневен, което пък изисква преподавателите да бъдат и бавачки. 

 

Всичко това отнема време и енергия за същинската учителска дейност. 

 

На този фон тази година МОН предприе действия по “облекчаване” на работата им. След като неуспешно опита да ги включи в хайки из ромските махали, дойде положителната на пръв поглед вест, че задълженията на учителите се олекотяват - с отпадане на една непопулярна за масовата аудитория, но изправяща косите на всеки преподавател хамалогия. Тя се нарича “Годишно  тематично разпределение”.

Въпросното разпределение представлява почти научен по обем труд (40 и повече страници, в зависимост от броя на предметите), в който в табличен вид се вписва на коя дата какво ще бъде преподавано на децата, кои техни умения ще се подобрят и т.н. Разпределението не само е натоварено с безсмислени за вписване атрибути, но и поради непрекъснатите промени в програмите изисква да се прави всяка година изцяло наново. Представете си например как 50 000 учители не само изготвят,

но и разпечатват около всеки 15 септември тази бумащина – и ще придобиете представа за мащаба на безумието (колко ли хартия се харчи?).

И именно то, според изявленията на МОН, следва да отпадне. Бидейки наясно, че тематичното разпределение е своеобразна емблема на бюрокрацията, министърът на образованието Красимир Вълчев няколко пъти обяви през последния месец, че то вече е история. “В улеснения на учителя… ненужните неща най-после ги няма… не бива да товарим хората…” – така звучеше одата, с която Вълчев преряза лентата на “улесненията”. Доста медии започнаха радостно да преразказват манната, която се изсипала върху учителския труд.  

Какво обаче се случи в реалния училищен живот? Връщайки се на работа след ваканцията учителите се изправиха пред задача да… изготвят разпределения. Да попълват отново десетки редове и графи – успоредно с куп други задължения, които вършат на старта на годината.

 

Медийните репортажи се оказаха на база действителност, която никога не се е случвала.

 

Защо? Ами защото училищните директори изискват разпределенията. А те го правят, тъй като им е поверен контрола върху преподавания материал. Отделно от това самата наредба, въвеждаша “промените”, не е влязла в сила. Допълнително – за избираемата подготовка в някои випуски разпределенията въобще не отпадат. Няма поставен срок от регионалните инспекторати за изготвяне на документацията, но директорите отново я изискват през септември. Новото е единствено, че някои графи отпадат, но процесът е съчетан с куп още формалности, които не го улесняват. 

“Пети ден умувам как от девет графи да направя шест. И се чудя с какво бумащината ми е спестена”, написа учител в социалните мрежи.

Накратко: МОН маха разпределенията с необнародвана още наредба, министърът се хвали на всеослушание, медиите препредават ласкателно ехо, но практическа промяна не настъпва, цялата работа пак следва да се върши на място. Учител от Пловдив сподели: “Има и още нещо. Разпределенията ги изискваше регионалния инспекторат и винаги проверяващите можеха да се заядат, ако не се изпълняват. На практика обаче от поне 10 години нито един инспектор не се вторачва в тях – смятат ги за безумие във вида, в който се изискваха. Изготвяхме ги просто защото трябваше.

Тоест сега нормативно пада нещо, което практически не пада, и което отдавна бе разконспирирано като безумие, но… - оцеляващо като паметник на безсмисления труд”.

Ориентирахте ли се в какофонията? Не. Точно такова е положението в образованието – никой нищо не се ориентира, но безсмисленият труд кипи.

Но неприятните изненади не свършват дотук. По документи учебната година е конструирана върху 36 седмици. Те определят хорариум, разпределение на труд, възнаграждението му и т.н. 36-те седмици влязоха сила преди няколко години, преди това бяха по-малко. Учители забелязаха сега, че в календара за 2019/20 г. седмиците са 38. Внимателно преброяване наистина показва, че са увеличени. МОН въобще не е обявявало подобна промяна.

 

Тайно е увеличена натовареността на учителите и децата. Респективно и общата ваканция е скъсена. 

 

“Кой ще заплати тези допълнителни минимум 36 часа на учител? Как ще бъдат обезщетени децата, които са безкрайно претоварени с всички нови изисквания?”, питат се преподаватели в социалните мрежи. Отговор няма. На пръв поглед е парадокс, че важни теми като увеличаване на ангажираността на учителското съсловие и намаляването на ваканцията за децата не предизвикват обществен скандал. Но как да има скандал? 

Съсловието е привикнало на какви ли не експерименти на свой гръб, а по-малката ваканция е по вкуса на родителите – нека децата стоят в училище, след като и без това цяло лято няма кой да ги гледа! 

В крайна сметка излиза, че МОН се хвали с несъществуващи “улеснения”, а мълчи за съвсем реални затруднения, които причинява. Всичко това се случва на фона на постоянни данни на синдикатите, че българският учител работи над 50 часа седмично –в длъжностната му характеристика не влизат срещи с родители след работно време, развеждане на децата с училищния автобус по домовете и т.н.

Той е и пъдар, и бавачка, и товарно магаре. МОН е в сложни взаимоотношения с ярема – на думи го маха, но практически запазва, защото няма кой друг да тегли каруцата.

Искрен Вълчев

От „Гласове”

(заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ)

България

Икономика

Култура

Александър Хайтов: Баща ми провидя бъдещето и то не му хареса

Александър Хайтов: Баща ми провидя бъдещето и то не му хареса

Догодина ще покажа на света живия свидетел на обесването на Левски

- Г-н Хайтов, с какви мисли посрещате 100-годишнината от рождението на бащ...

Прочети още:

Loading...

Спорт

Свят

Земеделие