Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед19082018

Брой 163, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.72017 BGN1 GBP = 2.18533 BGN1 CHF = 1.73098 BGN
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Отиде си строителят на модерна София Петър Междуречки

Отиде си строителят на модерна София Петър Междуречки

Отиде си строителят на модерна София Петър Междуречки

Дипломатът с три висши образования се превърна в един от най-успешните кметове на София в нейната история

На 13 фев­руари след тежко боледуване почина Петър Меж­дуречки – дип­ломат, пър­вият бъл­гар­ски пос­ланик в Бон след установяване на дип­ломатически отношения с ФРГ и пос­лед­ният в ГДР преди обединението с Федерал­ната репуб­лика. Той ще остане в бъл­гар­с­ката история като един от най-успешните и дъл­гогодишни кметове на София в периода между 1978 до 1986 година. 

Петър Меж­дуречки е роден на 2 май 1934 г. в Гоце Дел­чев в семейс­т­вото на Алек­сан­дър и Мара Меж­дуречки. Дядо му Гоце Меж­дуречки е деец на ВМОРО и произ­хожда от Меж­дурек, Кукушко.  Родителите му са активни антифашисти, арес­тувани и съдени заедно с великия поет Никола Вап­царов.

Петър Меж­дуречки е член е на БКП от 1965 г. През 1957 г. завър­шва Юридичес­кия факул­тет на Софийс­кия универ­ситет, а след това икономика в Гер­мания. 

Меж­дуречки завър­шва и меж­дународни отношения в Мос­ква през 1965 г. След това работи като аташе и трети сек­ретар. 

От 1968 г. е завеж­дащ стокооб­мена при тър­гов­с­кото пред­с­тавител­с­тво на Бъл­гария във ФРГ. През 1971 г. става старши инс­т­рук­тор в отдел “Вън­шна политика и меж­дународни връзки“ при ЦК на БКП

Между 19741978 г. е пос­ланик на Бъл­гария във ФРГ. Като такъв прокарва отношенията на Бъл­гария със Западна Гер­мания в икономичес­ката и кул­тур­ната сфера. Той, отлич­ният поз­навач на нем­с­кия език и кул­тура, бе личен приятел на водещи нем­ски политици, интелек­туалци и биз­нес­мени. Като такъв организира техни визити в Бъл­гария, както и посещения на Тодор Жив­ков в Бон. През 2012 година за нашия вес­т­ник той опроверга внушението, че едва ли не преди 1989-а сме били в меж­дународна изолация: „Аз бях пър­вият пос­ланик на страната ни след установяването на дип­ломатически отношения с ФРГ през 1973 г. т.е. започ­вах почти от нулата. Като пос­ланик установих кон­такти с ръковод­с­т­вото на всички големи кон­церни като „Круп”, „Тисен”, „Бош”; „Сименс” и други. Кон­такти бяха установени и с някои от ръководителите на големите банки, както и с политичес­кия елит на ФРГ като Вили Бранд (кан­ц­лер, лидер на ГСДП, президент на Социн­терна), Хел­мут Шмит (кан­ц­лер от 19741982 г.), Хер­берт Венер (дъл­гогодишен пар­л­мен­тарен лидер на ГСДП), Хел­мут Кол (лидер на ХДС, кан­ц­лер от 19821998 г.), Ханс-Дитрих Ген­шер (вън­шен минис­тър от 19741992 г.), Вал­тер Шел (президент на Гер­мания от 19741979 г.), Щраус (дъл­гогодишен премиер на Бавария, кан­дидат за кан­ц­лер) и много други забележителни дър­жав­ници от онова време. Според мен тези хора нямат аналог на днешно време. С по-голяма част от тях Тодор Жив­ков имаше лични кон­такти, а със Щраус и проф. Цан, ръководител на „Даймлер-бенц” даже доверителни връзки. За установяване на близки кон­такти на Жив­ков с икономичес­кия и политичес­кия елит на Гер­мания, много помогна и едносед­мич­ното му посещение през 1975 г. в Западна Гер­мания, както и посещенията на повечето от изб­роените по-горе лица в Бъл­гария. Паметни ще останат за мен думите, които Жив­ков ми каза на четири очи в края на посещението си: „Петре, от това, което видях тук през тази една сед­мица раз­б­рах, че сме изос­танали, десетки, а в някои области и стотици години от нем­ците. Те са взели и реализирали това, за което аз само говоря, а именно приложението на научно-техническия прог­рес в живота. Ако не вземем вед­нага коренни мерки и не променим някои базисни правила, особено в областта на икономиката, онзи социализъм ще се сгромоляса.”. Тогава Меж­дуречки допълни: „Раз­бира се, нашите отношения с ФРГ не се раз­виваха само в икономичес­ката и политичес­ката сфера. Силно раз­витие имаше в духов­ните ни връзки, особено в областта на музиката. Фурор предиз­вик­ваха излож­бите на тракийс­кото изкус­тво и бъл­гар­с­ките икони. Установени бяха кон­такти между редица научни инс­титути на двете страни”.

Когато през 1978 г. е поканен за кмет на София от тогаваш­ния пар­тиен и дър­жавен глава, поръчението е да приложи нем­с­кия опит в раз­витието на София.

През 1986 г. за кратко е първи заместник-председател на Комитета за дър­жавен и народен кон­т­рол, а от 1986 до 1990 г. е пос­ланик на Бъл­гария в ГДР, като такъв е пос­лед­ният ни пред­с­тавител в Източна Гер­мания до обединението на страната.

След промените от 10 ноем­ври 1989 г. се пен­сионира, но остава активен член на БСП. Избиран е в ръковод­с­т­вото на столич­ната организация, бе дъл­гогодишен лидер на Движението на ветераните на БСП в София, бе активист на организациите на бив­шите дип­ломати.

През 1976 е изб­ран за кандидат-член, а от 19811989 г. е член на ЦК на БКП. Народен пред­с­тавител два ман­дата.

По време на кмет­с­кия ман­дат на Петър Меж­дуречки

За времето от 1978 г. до 1986 г. в рам­ките на ман­дата му в Общината в столицата бяха пос­т­роени около 120 000 жилища, 40 дет­ски градини и тол­кова училища, полик­линики, магазини, нови зелени площи, началото на Южния парк, булевар­дите „Бъл­гария” и „Иван Вазов”, редица спор­тни площадки и др. Бяха нап­равени и нови трам­вайни трасета, мет­робазата в Обеля, също така беше раз­работена схемата на мет­рото, която по-късно беше своеволно, час­тично изменена. Корона на въз­мож­нос­тите на столич­ната архитек­тура, самоот­вер­жения труд на строителите, както и таланта на худож­ници и склуп­тори беше великолеп­ния Национален дворец на кул­турата. С отс­т­раняването на Сточна гара „Пер­ловец”, старото ЖП училище и казар­мите на 6-ти полк, цен­търът на София бе отворен към Витоша. Премес­тена беше и зоологичес­ката градина, като на нейно място се планираше изг­раж­дането на Национал­ния исторически музей. За ЗЕМЯ той сподели: „Това беше време на твор­чески подем, което се отнася и за раз­витието на духов­ната сфера, науката, теат­рал­ното изкус­тво и други. — Като мисъл, проек­тът за зелените клинове в София е прокаран още 1938 г. от арх. Мус­ман. Това е една стара идея, но след това обогатена от архитек­тите на София. По мое време се осъщес­тви само пър­вата част от проекта за зелени клинове в София. Това е прос­т­ран­с­т­вото от Южен парк 12 и час­тично Южен парк 3. Това е прос­т­ран­с­т­вото около НДК, което минава около реката и пътя на бул. „Бъл­гария” и отива на юг, където сега се намира хотел „Хил­тън”. Беше абсолютно заб­ранено да се строи там, това тряб­ваше да е парк, както и пос­т­роеният срещу хотел „Хемус” мол. Освен това има два огромни пар­кинга, а те са в противовес, с това, което въз­намерявахме да правим. Прос­т­ран­с­т­вото от НДК до плувен басейн „Спар­так” беше пър­вата част на Южен парк. Втората част стигаше чак до Околов­ръс­тен път, като минаваше под него и след това се обединяваше с ботаничес­ката градина. Тя също бе под­гот­вена, но след това порязана от ръковод­с­т­вата, които дой­доха в т. нар. демок­ратично време”. С тъга тогава строителят на модерна София припомни, че всички тези идеи и проекти бяха пог­ребани от новите „демок­ратични” общинари на София.

Въп­реки всич­ките тези успехи Петър Меж­дуречки никога не се самоиз­тък­ваше, както обичат да правят днешни влас­тимащи. Но той до края на дните си остана страс­тен борец за историчес­ката истина, срещу опитите за фал­шифициране на историята на съзиданието на социал­ната дър­жава.

Петър Меж­дуречки бе пат­риот, който до пос­ледно се въл­нуваше от съд­бата на Бъл­гария, която искаше да прегърне от прозореца на дома си, където прекара пос­лед­ните си години. През 2014 г. в интервю за нашия вес­т­ник на въп­рос дали Бъл­гария след 1989 г. можеше да се раз­вива по друг начин, той убедено каза: „Да, можеше. И това ни сочеше примера на Испания. Там, основ­ните политически сили– леви и десни, въп­реки, че водеха 30-годишна братоубийс­т­вена война проявиха историческа мъд­рост и под­писаха политическо примирие, с което да се кон­цен­т­рират национал­ните сили на страната, и да си решат ней­ните основни проб­леми. Но вместо това в пос­лед­валите години, в страната ни се завих­риха жес­токи кон­ф­рон­тации, пропити от примитивизъм”, с тъга сподели големият дип­ломат и дъжав­ник.

Беше иск­рен и добър приятел и чест гост на редак­цията на ЗЕМЯ, неговите думи, че нашият вес­т­ник е глътка въз­дух в омър­сената от омраза и раз­руха дейс­т­вител­ност, за нас бе висока чест и мотивация. Интер­вютата, статиите и позициите, които периодично ни пред­лагаше за печат бяха пример за аналитично мис­лене, огромна обща кул­тура и човешки опит, на мирог­лед на истин­ски дър­жав­ник. Петър Меж­дуречки бе пламенен идеалист на социалис­тичес­ката идея, как­вито се срещат все по-рядко.

Пок­лон пред свет­лата му памет! 

От издателите и колек­тива на ЗЕМЯ