Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря22012020

Брой 267, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.75963 BGN ↓ 1 GBP = 2.30016 BGN ↑ 1 CHF = 1.82056 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Смъртта ни отне и великата, вечно младата Стоянка Мутафова

Смъртта ни отне и великата, вечно младата Стоянка Мутафова

Смъртта ни отне и великата, вечно младата Стоянка Мутафова

Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си, казваше Госпожа Стихийно бедствие

Тъжна, черна година е 2019 –а за българския артистичен свят. Легендарната актриса Стоянка Мутафова почина в петък, 6 декември, на 97-годишна възраст. Тя бе почетена от най-висшите държавници и от своите колеги. Съболезнователни думи казаха президентът Румен Радев и вицепрезидентката Илиана Йотова, премиерът Бойко Борисов, председателката на НС Цвета Караянчева, лидерката на БСП Корнелия Нинвова, кметът на София Йорданка Фандъкова, от шефа на Комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов и много други.

“Тази сутрин в 6, 15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейния Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!“, съобщи личният й мениджър Евгени Боянов.

Човек - виелица, фурия, чудо! Така я вижда драматургът Юрий Дачев и предрича, че тя ще спре да играе тогава, когато се  подстригват мравките.

Мисля си: от какви парчета е направен този живот? Любов, смърт, чест, пощада... – споделя в автобиографичната си книга Стоянка Mутафова. - Знам, че зад гърба ми някои мърморят: „Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?” Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви!“

И Чудото Стояна играеше, учеше текста с лупа, падаше, ставаше и пак играеше...

Стоянка Мутафова казваше: Не може без театър. Животът е театър, който не носи театър в себе си, е умрял. Аз не говоря за артисти. Всеки човек носи театър в себе си. Всеки. Аз вече си отивам, но ми се иска театърът малко да се извиси. Обичам сцената, обичам театъра. Не й се насищам и независимо, че вече съм навлязла доста години, на сцената все още се чувствам много добре и там получавам някаква особена сила.Никога не лежа на самочувствието си. Винаги много се плаша - какво ще стане. Никога не знам кое е най-хубавото. Нямам фиксирана роля, да кажа - това беше - или роля, за която да мечтая. Каквото дойде, се хващам здраво в него.

Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!

Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано - едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея. Човек получава толкова много цветя два пъти в живота - когато идва и когато си отива. Аз идвам!

Голямата българска актриса имаше напоследък здравословни проблеми и се намираше в реанимацията на Военномедицинска академия.

До последно, на 97 години тя играеше на сцената на Сатиричния театър, чиито основател беше.

Стоянка Мутафова бе оперирана през октомври от възпалена жлъчка, но получи усложениня и лекарите дълго се бориха за живота й.

Актрисата постъпи в реанимацията на ВМА, където до последно бе и Стефан Данаилов, когото загубихме на 27 ноември.

Стоянка Мутафова е родена е на 2 февруари 1922 г. в София.

Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство.

През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър.

Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.

 

Играе в над 90 театрални постановки.

Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова. На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.

От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“.

Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне е получана близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и др.

 

През 2019 г. Стоянка Мутафова отбелязва на своите 70 години на сцена

и 97-ми рожден ден в зала 1 на НДК. Стоянка Мутафова има 3 брака.

През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).

Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. За него Стоянка Мутафова казва, че е голямат й любов.

Поклон и аплодисменти!

Поклонението пред тленните останки на Стоянкаа Мутафова ще бъде в понеделник в Сатиричния театър.

 

КАРЕ:

В нейна памет нека си припомним някои от най-култовите й реплики.

 

• Как искате да Ви запомнят? - А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят! 

• „Човек получава толкова много цветя два пъти в живота - когато идва и когато си отива. Аз идвам!“

• „Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“

• „Голяма беда за актьорското съсловие е простотията...“

• „Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.“

• „Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“

• “Който не носи театър в себе си е умрял.“

• “Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!“

• “Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!“