Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт23102018

Брой 203, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.70517 BGN1 GBP = 2.22203 BGN1 CHF = 1.71249 BGN
Back Вие сте тук:Начало Писма (2) ЧУВСТВА И МИСЛИ НА ВЕТЕРАНА

ЧУВСТВА И МИСЛИ НА ВЕТЕРАНА

ЧУВСТВА И МИСЛИ НА ВЕТЕРАНА

Разказ на Борис Гърнев от Пловдив за вълненията и емоциите му от присъствието на Парада на победата в Москва

Получих покана за парада в Москва още на 20 март. Приех поканата с вълнение! Онзи час, онзи ден бе за мен цяло изпитание — за мен, за рода ми, за приятелите ми! Последва поредица от въпроси — имаш ли сили за подобен полет? Рисковано е!…

- Сили имам, нищо страшно няма. Заминавам! — спокойно и уверено отговорих.

Цели два месеца подготовка и разговори за Москва и никаква вест за деня, за часа на излета… Все такава неизвестност до 6 май, до дена на „Храбростта“. В този ден на „Храбростта“ пак разговарях с ветераните в града на тепетата кога ще летя към Москва.

- Вероятно утре- отговарям.

Интуицията ми, предположенията ми излязоха верни.

На 7 май бяхме изпратени с председателя на Съюза на ветераните от войните в България — доцент доктор Иван Сечанов от секретаря на Областния управителен съвет в Пловдив Петър Пандурски и генерал Драгоев. Двамата изпращачи ни предадоха на летището в прегръдката на генерал Лазаров и Христо Маринов — председател на фондация.

Грабнаха багажите ни, хванаха ни под ръка, поведоха ни към Москва. С тези млади семоотвержени потомци в Съюза на ветераните се срещаме за пръв път и никога няма да ги забравим. За мен и двамата потомци — Лазаров и Маринов — са внуци — небесен дар.

Ето я Москва! Моята „огнена звезда“. Четири дни тук слушах само: „С празником!“ и „Спасибо!“.

Москва, словните й деца аплодираха всеки белобрад и белокос ветеран от антифашистката война срещу нашественика през 19411945 година.

Белобрадите бяхме малко, много малко!

Един от тях бях аз — орачът от Лишбяхово (Илинден), Неврокопско, от Пиринска Македония, заедно с врача от Чирпанско. Двама сме — врача и орача!

Бавно крача с бастунчето си към Червения площад по улица „Альонка“

, а до мен е врачът. Зад нас са Лазаров и Маринов от фондацията. Крачим по празнично украсената „Альонка“ сред шпалир от „самодиви“ — подбрани красиви московски девойчета с пилотки на челата си, онези пилотки на незабравимите младогвардейци, на Олег Кошевой, пилотки на легендарни младогвардейци от +Червената армия“.

По цялото протежение на улица „Альонка“ ангелогласни девойки ни аплодираха със слова и много цветя.

- Спасибо, спасибо…

Така е туптяло сърцето в гърдите ми, когато отбранявахме хребета на „Червена шума“ пред река Пчиня през ноември на 1944 година, а също и когато превзехме Скопие на 14 ноември. Тогава бях на 23 години. Сега, когато съм пред Червения площад на Москва навлязох в 97-мата си годишна възраст. Тогава бях пред Вардар, днес съм в Москва. И там и тук, и тогава и сега сърцето ми издържа, защото пред мен е световният център на мира, защото руското „Спасибо“ облива сърцето ми с балсам.

Ето го Червения площад и Кремълската стена, препълнени от празнично облечени хора. Това са гостите на празника, поканени от „безмъртния полк“ по повод 73 години от 9 май 1945 година.

Червеният площад ни посрещна с шатра, извози ни до деветия сектор в точното време, на точното място. Гора от камери и фоторепортери ни следят.

Москва аплодира опълченците от Хайдушкия балкан, от земята на Ботев и Левски.

До парадния час остават минути. Нови самодиви с пилотки на челата прииждат откъм „Альонка“, хванати ръка за ръка, като на хоро в една права редица крачат и подскачат в ритъма на „Катюша“. Истински венец за празника откъм Кремълската стена.

Още един такъв венец откъм палата на ГУМ. Двата живи венеца от самодиви са шпалири на военния парад. Главозамайваща панорама! Парад на световна победа от две световни войни. Първата световна завърши без победител. Единственият победител преди сто години бяха „Червените ескадрони“ на Будьони, на Москва, възпяти от пролетарския поет — българин от Македонско — Смирненски.

Ескадроните на Смирненски днес са превъплатени в мощна сила, благословена от небето, превъплатени в „безсмъртен полк“, който вразумява безумните световни наркомани.

Парадът на хора и техника премина за два часа. „Безсмъртният полк“ като пълноводна река от хора с гимнастьорки с пилотки на челата се носеше из площада от пладне до след залез слънце.

Руският „безсмъртен полк“ се появи и в Пловдив.

За него прочетох във вестник „Марица“ на страница 10 — „День победъй“. Редове написани от Росен Саръмов под надслов „Положиха българския флаг до руския под Альоша“. И в още градове в България улиците бяха изпълнени с потомци от Съюза на ветераните от войните, неуморимите борци за световен мир, за живот в ново време, в нова цивилизация.

В началото преди сто години бяха „Червените ескадрони“ на Будьони. Днес видяхме безсмъртния полк на Москва.

Преди сто години порочната Антанта на Европа срещу похода на Будьони не успя и световните наркомани днес няма да успеят срещу „безсмъртния полк“.

Времето на големите армии с тежко смъртоносно оръжие безвъзвратно отминава. На обединена Европа днес са й нужни обединени умове като Волтер, Ломоносов, Гладстон, Толстой, Лейди Стръгфорд и Мерсия Магдермот.

Врачът и орачът от световната война, че от миналото светът ще вземе жаравата, а не пепелта. Надяваме се, че светът на културното съревнование между народите ще замени потосмукачната конкуренция на милиардерите и с Вапцаровска вяра в човека ще посрещнем божествената правда в света.

Такава е мечтата на народите от петте континента.

Дядо Борис Симеонов Гърнев

от дом „Илинден“ в село Бойково, Пловдивско