Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед19082018

Брой 163, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.72017 BGN1 GBP = 2.18533 BGN1 CHF = 1.73098 BGN
Back Вие сте тук:Начало Позиция (2) Проф. Искра Баева: Луковмарш е опасен за настоящето и бъдещето на България

Проф. Искра Баева: Луковмарш е опасен за настоящето и бъдещето на България

Проф. Искра Баева: Луковмарш е опасен за настоящето и бъдещето на България

Ген. Луков оглавява съз­дадения през 1932 г. Съюз на бъл­гар­с­ките национални легиони, като военен минис­тър той активно съдейс­тва на ориен­тацията на страната ни към Третия райх

От 15 години през фев­руари в цен­търа на София се провежда факелно шес­т­вие, пос­ветено на ген. Христо Луков. И това става независимо дали то е раз­решено или не, независимо дали има протести в страната или на меж­дународни организация. И независимо, че всяка година преди Луков-марш се организира протес­тно шес­т­вие.

Тези факти изис­к­ват раз­мисъл по няколко въп­роса: Защо именно ген. Луков е знаме на младите бъл­гар­ски улт­ранационалисти? Какво е със­тоянието на днеш­ната бъл­гар­ска демок­рация? Какво знаят бъл­гарите за род­ната история от ХХ в.?

На въп­роса кой е ген. Луков може и трябва да се отговаря неед­ноз­начно, тъй като трябва да се прави раз­лика между бой­ния офицер Христо Луков и политичес­кия деец от 30-те години и от годините на Втората световна война. Отговорът на този въп­рос зависи и от начина, по който спомена за ген. Луков се зав­ръща днес – не като реална историческа фигура, а чрез митологизиран образ, пред­наз­начен за реализиране на кон­к­ретни политически цели.

Да, ген. Христо Луков е бил и професионален военен, учас­т­вал във вой­ните, които Бъл­гария води в началото на ХХ в. – Бал­кан­с­ките и Пър­вата световна, когато дос­тига до чин майор. По-късно, когато поема политическа роля (все пак трябва да припомня, че по кон­с­титуция това е недопус­тимо), около него се раж­дат раз­лични митове. Нап­ример този, че в края на сеп­тем­ври 1918 г. с артилерийс­кото си отделение бил спасил Кюс­тен­дил от сръб­с­ките войски, след като бъл­гар­с­ките вой­ници били напус­нали позициите си, за да се отп­равят към София и да поис­кат сметка от влас­тите за воен­ната катас­т­рофа – пробивът при Добро поле. Както се вижда, митът за „бранителя” Луков носи ясно изразен политически прив­кус, защото насочва към мисълта, че Луков е офицер-спасител на национал­ната чест, докато раз­бун­тувалите се вой­ници са национални предатели (ще припомня, че Вой­ниш­кото въс­тание от сеп­тем­ври 1918 г. е предиз­викано от ужас­ното със­тояние, в което се намират армията и народът и от поражението, плод на фатални грешки на коман­д­ването).

Ген, Христо Луков става знаме днес не заради воен­ните си качес­тва, а заради политичес­ката си дей­ност. От 1935 до 1938 г. е военен минис­тър, когато Бъл­гария пос­тепенно се ориен­тира към Третия райх като най-реваншистката дър­жава, което отговаря и на желанието на бъл­гар­с­ките управ­ници да си вър­нат загубените територии и поруганото национално дос­тойн­с­тво. Каз­вам това, тъй като атмос­ферата в пред­военна Бъл­гария напомня днеш­ната, поне що се отнася до национал­ното дос­тойн­с­тво. А станалото в края на 30-те години и през светов­ната война показва колко лесно такива нас­т­роения могат да се изпол­з­ват, за да хлътне цялата страна в дуп­ката на войн­с­т­ващия реван­шизъм и да преживее нов пог­ром.

Що се отнася до Христо Луков – докато оглавява Минис­тер­с­т­вото на вой­ната (точно така се казва това минис­тер­с­тво), той съдейс­тва на цар Борис ІІІ да си върне кон­т­рола върху армията, като раз­турва Воен­ния съюз и заб­ранява на офицерите да се занимават с политика, превъоръжава армията (според тогаваш­ните наб­людатели, мошеническа и гешеф­тар­ска сделка с фашис­тка Италия), под­готвя планове за военни дейс­т­вия срещу Гър­ция, Тур­ция и Румъния. Минис­тер­с­ката кариера на Христо Луков не продъл­жава дълго – големите му амбиции го вкар­ват в кон­ф­ликт с министър-председателя Георги Кьосеиванов и е принуден да подаде оставка.

Истин­с­ката политическа дей­ност, заради която за ген. Христо Луков продъл­жава да се говори и до ден днешен (за твърде много други професионални военни и дори военни герои отдавна вече почти никой не си спомня), е друга. Това е фак­тът, че от 1939 г. до смъртта си ген. Луков оглавява съз­дадения през 1932 г. Съюз на бъл­гар­с­ките национални легиони. Оцен­ката за този пост на ген. Луков е в пряка връзка с оцен­ката за тази организация, съз­дадена в изб­лик на национализъм и под влияние на раз­гарянето на национализма и реван­шизма в Европа. Като имам пред­вид идеологията, политичес­ките цели, политически против­ници, които си избират легионерите, и сред­с­т­вата, които изпол­з­ват, Съюзът на бъл­гар­с­ките национални легиони трябва да се определи като профашис­тка и пронацис­тка организация. Легионите се нареж­дат в дъл­гата редица на подобни организации, ник­нещи като гъби в цяла Източна Европа през 30-те години. Ген. Луков е ярък пред­с­тавител на край­нодес­ните сили в Бъл­гария, след­ващи док­т­рината на фашизма и национал­социализма. И този пос­леден щрих от биог­рафията на генерала слага своя отпечатък върху цялос­т­ната историческа оценка за лич­ността му. Днес го пом­нят пос­ледователите на Съюза на бъл­гар­с­ките национални легиони, а не просто родолюбиви бъл­гари. И воен­ната кариера на ген. Луков няма нищо общо, тя се изпол­зва, за да се скрие истин­с­кият харак­тер на днеш­ното му въз­величаване.

Осъщес­т­вяването на факелни шес­т­вия в памет на ген. Христо Луков в съв­ременна Бъл­гария е една от най-уродливите прояви на обър­каните цен­ности, които ни донесоха годините на прехода. Луков-марш е грозен страничен резул­тат от политичес­кото пренапис­ване на историята чрез прос­тата замяна на политичес­ките знаци пред историчес­ките събития. Не отричам необ­ходимостта за прераз­г­леж­дане на историчес­кото поз­нание, но то трябва да се прави чрез професионален анализ, изчис­тен от вчерашни или днешни политически оценки, на основата на фак­тите и внимател­ното оценяване на процесите.

В случая на ген. Луков историчес­кият кон­текст е ясен – той, както и Съюзът на бъл­гар­с­ките национални легиони са привър­женици на фашизма и национал­социализма и то в годините на Втората световна война, когато за всички заб­лудени от социал­ните аспекти на фашис­т­ките идеи вече е крис­тално ясно, че става дума за налагане на новия гер­ман­ски ред с помощта на Вер­махта, за унищожаване на непъл­ноцен­ните и нежеланите. Ген. Луков установява най-близки връзки с пред­с­тавителите на Третия райх в Бъл­гария и дирек­тно с Хер­ман Гьоринг в Бер­лин. Той се опитва да ускори във­личането на Бъл­гария във вой­ната и раз­бира се, по въз­мож­ност да оглави този процес.

При това положение продъл­жаващото провеж­дане на т.нар. Луков-марш е поред­ният опит за реабилитиране на бъл­гар­с­ките пос­ледователи на фашизма и национал­социализма. Идеите на оргаизаторите на Луков-марш не могат да не предиз­викат тревожни реминис­цен­ции, те са и в противоречие в основополагащите цен­ности на Европейс­кия съюз, част от който е Бъл­гария.

Най-неприятното е, че за емб­лема на мар­шовете, в които за съжаление учас­т­ват много млади хора, е изб­ран именно водачът на пронацис­т­кия Съюз на бъл­гар­с­ките национални легиони ген. Христо Луков. Те са убедени, че той не е палач, а жер­тва, тъй като е зас­т­релян на 13 фев­руари 1943 г. от Иван Бура­джиев и Виолета Якова, членове на бойна антифашис­тка група. Но ако приемем тази трак­товка, то би тряб­вало да квалифицираме като жер­тва и един от инициаторите на „окон­чател­ното решение” на еврейс­кия въп­рос Райн­хард Хайд­рих, зас­т­релян на 27 май 1942 г. от чешка бойна антифашис­тка група (в този случай изп­ратена не от комунис­тите, а от емиг­ран­т­с­кото чехос­ловашко правител­с­тво в Лон­дон). Раз­мяната на мес­тата между жер­т­вите и палачите е белег за обър­каното ни време и е голяма опас­ност за бъдещето на бъл­гар­с­ката демок­рация.

Мисля, че нав­лизането в редиците на край­ните националисти на все повече млади хора се дължи на общата криза, в която живеем. В Бъл­гария има все повече бедни, без­работни, необ­разовани хора, които не виж­дат изход. Те приличат на хората, към които нав­ремето се обръща Хит­лер и които отк­лик­ват на призивите му за национална революция. Това, от което се нуж­даем днес, за да предот­в­ратим подобна опас­ност, е раз­бирането на демок­ратич­ните цен­ности – както в образованието, така и в общес­т­вото.

Бъл­гария, както и повечето демок­ратични европейски страни, трябва да покаже ясно, че не приема опитите за въз­раж­дане на крайни идеи, че не си зат­варя очите и не приема, когато се осъж­дат недемок­ратич­ните прак­тики от социалис­тичес­кото минало да се въз­раж­дат не по-малкото недемок­ратич­ните идеи от по-далечната ни история. 

От 24may.bg

Икономика

Гафът с Търговския регистър бута до дни правителството?

Гафът с Тър­гов­с­кия регис­тър бута до дни правител­с­т­вото?

Притеснен, премиерът Борисов до дни маха шефката на регистъра, не бил доволен как работи

„Πoлитичecĸи aнaлизaтopи в мoя eĸип пpeд­виж­дaт, чe a…

Прочети още:

Loading...

Култура

Йоан Левиев- психологът на човешката душа

Йоан Левиев– психологът на човеш­ката душа

Много значим е приносът му за развитието на българския национален стил

Йоан Левиев – още един ярък творец от великолеп­ната плов­див­ска петорка…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Свят

Земеделие

Властта обяви: У нас няма вече птичи грип

Властта обяви: У нас няма вече птичи грип

Слън­чевото и сухо време, харак­терно за лятото, съдейс­тва не ветеринар­ните власти за лик­видирането на огнищата от птичи грип, така че сега ст…

Прочети още:

Loading...