Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон01062020

Брой 100, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.75631 BGN ↓ 1 GBP = 2.17102 BGN ↓ 1 CHF = 1.82447 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Папата: Осъзнахме, че сме в една лодка

Папата: Осъзнахме, че сме в една лодка

Папата: Осъзнахме, че сме в една лодка

Всички сме уязвими и объркани, но в същото време сме важни и потребни един на друг, каза Франциск в молитва на празния пл.“Св. Петър“ във Ватикана

Папа Франциск отслужи в самота извънредна молитва “Към града и към света“ (Urbi et Orbi) на празния ватикански площад “Свети Петър“ и се помоли за спиране на пандемията от новия коронавирус, съобщи сайтът на Ватикана, цитиран от Епицентър. Римокатолическата църква нарече петъчното богослужение “Извънредна молитва по време на епидемия“

„Като настъпи вечерта. Така започва Евангелието, което чухме. От седмици вече изглежда, че е настъпила вечерта. Огромен мрак се е спуснал над нашите площади, улици и градове; превзе живота ни, запълвайки всичко с една заглушаваща тишина и с една мрачна празнота, която парализира всяко нещо при неговото преминаване: усеща се във въздуха, усеща се в жестовете, казват го погледите. Озовахме се уплашени и изгубени.

Както учениците от Евангелието бяхме изненадани от една неочаквана и яростна буря. Осъзнахме, че сме в една и съща лодка, всички уязвими и дезориентирани, но същевременно толкова важни и необходими, всички призовани да гребем заедно, всички нуждаещи се от взаимна утеха. В тази лодка сме всички. Като онези ученици, които говорят с един глас и в терзанието, казват: „Загубени сме“ , така също ние разбрахме, че не можем да вървим всеки за своя сметка, а единствено заедно

Бурята разобличава нашата уязвимост и показва онези фалшиви и повърхностни стабилности, с които сме си изградили нашите програми, проекти, нашите навици и приоритети. Показва ни как сме приспали и изоставили онова, което подхранва, подкрепя и дава сила на нашия живот и на нашата общност. Бурята разкрива всички намерения да се „опакова“ и забрави онова, което подхрани душата на нашите народи; многобройни са опитите да се упои с привидно „спасителни“ привички, неспособни да се апелират към нашите корени и да ни възвърнат паметта на нашите възрастни, лишавайки ни така от необходимия имунитет, за да се справим с несгодите.

С бурята, падна гримът на онези стереотипи, с които маскирахме нашето его, винаги обезпокоени за нашия имидж; и се разкри, отново, онази благословена обща принадлежност, от която не можем да се откъснем: принадлежността като братя.

„Защо се страхувате? Нима нямате още вяра?“. Господи, твоето слово тази вечер ни докосва дълбоко и засяга всички ни. В този наш свят, който Ти обичаш повече от нас, се бяхме запътили с голяма скорост, чувствайки се силни и способни на всичко. Алчни за печалбата, бяхме погълнати от нещата и зашеметени от бързината. Не се спряхме пред твоите призиви, не се осъзнахме пред планетарните войни и несправедливости, не чухме вика на бедните, на нашата тежко болна планета. Продължихме необезпокоени, мислейки си, че ще останем винаги здрави в един болен свят. Сега, докато сме в бурното море, те умоляваме: „Събуди се Господи!“.

„Защо се страхувате?“ Нима нямате още вяра?“. Господи, ти ни отправяш един апел, един апел на вярата. Който не е толкова да вярваме, че Ти съществуваш, а да дойдем при Теб и да Ти се доверим. В тези Велики пости отеква твоя спешен призив: „Обърнете се“, „завърнете се при мен с цялото си сърце“. Призоваваш ни да се възползваме от това време на изпитание, като време на избор. Не е време за твоята преценка, а за нашата преценка: времето да изберем какво има значение и какво е преходно, да отделим онова, което е необходимо от онова, което не е. Това е времето на обърнем посоката на живота към Теб, Господи, и към другите. И да можем да вземем за пример многобройните другари по пътя, които, в страха, реагираха, давайки живота си.

Това е действащата сила на Духа излята и оформена в смели и щедри посвещения. Това е живота на Духа способен да изкупи, да валоризира и да покаже, как нашия живот е изтъкан и подкрепян от обикновени хора, по принцип забравени, които не са цитирани в заглавията на вестниците или списанията, нито на големите шоу подиуми, но, несъмнено, днес пишат решаващите събития на нашата история: лекари, медицински работници, продавачи в супермаркетите, чистачите, гледачки, превозвачи, силите на реда, доброволците, свещениците, богопосветените и много, много други, които разбраха, че никой не може да се спаси сам.

Пред страданието, с което се измерва истинското развитие на нашите народи, откриваме и изпитваме свещеническата молитва на Исус: „всички да бъдат едно само нещо“ (Йоан 17, 21). Колко хора упражняват всеки ден търпението и вдъхват надеждата, опитвайки се да не сеят паника, а споделена отговорност. Колко бащи, майки, баби и дядовци, учители, показват на нашите деца, с малки и всекидневни жестове, как да се справят и да преодолеят една криза, приспособявайки навиците, вдигайки погледите и насърчавайки молитвата. Колко хора се молят, поднасят жертви и се застъпват за благото на всички. Молитвата и мълчаливото служение: това са нашите победоносни оръжия.

„Защо се страхувате? Нима нямате още вяра?“. Началото на вярата е да се открием нуждаещи от спасение. Не сме самодостатъчни, сами потъваме: имаме нужда от Господ, както древните мореплаватели от звездите. Нека поканим Исус в лодките на нашия живот. Нека му представим нашите страхове, за да ги победи. И както учениците ще изпитаме, че с Него на борда, няма да потънем. Защото тази е силата на Бог: да превърне в добро, всичко онова, което се случва, дори и лошите неща. Той носи мир в нашите бури, защото с Бог живота никога не умира. Господ ни предизвиква и насред нашата буря ни приканва да разбудим и активираме солидарността и надеждата, способни да дадат стабилност, подкрепа и значение в тези часове, в които всичко изглежда потъва. Господ се събужда, за да събуди и съживи нашата пасхална вяра. Още имаме една котва: в неговия кръст бяхме спасени. Имаме един шлем: в неговия кръст бяхме изкупени. Имаме една надежда: в неговия кръст бяхме изцелени и прегърнати, та нищо и никой да не ни раздели от неговата изкупителна любов.

Господи, благослови света, дари здраве на телата и утеха на сърцата. Ти искаш от нас да не се страхуваме. Но нашата вяра е слаба и сме страхливи. Но Ти, Господи, не ни оставяй на произвола на бурята. Кажи ни отново: „Не се страхувайте“ , завърши молитвата си папа Фринциск.

България

Икономика

Решено: Събрания на открито за земеделските кооперации!

Решено: Събрания на открито за земеделските кооперации!

Земеделските кооперации ще провеждат общите си събрания на открито, при строга организация и кратък дневен ред. За провеждането им трябва да...

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Бивш отбор на Херо фалира

Бивш отбор на Херо фалира

Казахстанският Иртиш (Павлодар) отказа участие във футболното първенство на страната

Бившият отбор на Димитър Димитров-Херо Иртиш (Павлодар) ...

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Кризата отвори очите на Ели Шербан за нови бизнес идеи

Кризата отвори очите на Ели Шербан за нови бизнес идеи

История за това как две изгорели помпи за напояване водят до откриването на два собствени магазина за зеленчуци

Все по-често се случва българ...

Прочети още:

Loading...