Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 155, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Икономика (2) Икономиката ни – официалните данни изкривяват реалността

Икономиката ни – официалните данни изкривяват реалността

Икономиката ни – официалните данни изкривяват реалността

Сега страната ни се нарежда на една от чел­ните позиции по ръст на цените и на едно от пос­лед­ните места (двадесет и второ в ЕС) по темп на рас­теж в края на изтек­лото тримесечие Напос­ледък в пуб­лич­ното прос­т­ран­с­тво се отделя доста време и усилия в тър­сене на под­ходяща харак­терис­тика за със­тоянието в което се намират финан­сите след остав­ката на коалицион­ния кабинет. Комен­тарите са раз­нопосочни и обър­кани, което е раз­бираемо, тъй като въп­реки гръм­ките обещания за светло бъдеще и лик­видиране на сивата икономика, скоропос­тижно отиш­лото си правител­с­тво изг­лежда доста неубедително в отчитането на своите успехи. Мал­кото екс­пер­тни мнения, пред­с­тавящи за успешен скоропос­тижно прик­лючилия чет­върт полу-мандат, изтък­ват на преден план подоб­ряването на съот­ношението дълг/БВП, нарас­т­ването на брут­ните приходи в бюджета и пр., което (по начина по който се под­нася) изг­лежда срав­нително добре. Под капака, обаче, кар­тината е доста обез­куражаваща и говори за всичко друго, но не и за доб­рата кон­диция на хаз­ната.  Според пос­лед­ните налични данни от бюлетина на ресор­ната дирек­ция в МФ, в края на м. април дър­жав­ният дълг дос­тига 30.2 млрд. лв. Това е с 2.4 млрд. лв. или с почти 1/10 повече от отчетеното за същия месец на пред­ход­ната — 2021 г. (27.8 млрд. лв.). Факт е, че съот­ношението между дълга и БВП намалява (от 22.3% до 20.5%) но това не е нечия зас­луга, а по-скоро закономерен ефект от ускоряването на инф­лацион­ните процеси, тъй като нарас­т­ващите цени влияят върху пъл­ния раз­мер на брут­ните приходи в икономиката за този период и само върху една малка част от дълга. Върху онази част, която е емитирана през това време. Поради тази причина в началото на подобни периоди обик­новено се наб­людава нещо като затишие пред буря и дъл­говите съот­ношения на емитен­тите, които могат да пол­з­ват привилегията на фик­сираните лихви се подоб­ряват. Поне за малко. Тук само за справка може да се отбележи, че през 2019 г. въп­рос­ното съот­ношение беше спад­нало до 17.8%, при това по време, когато инф­лация прак­тически нямаше. Така получената кар­тина няма да се измени, ако в тези кал­кулации се включи и дър­жав­ногаран­тираният дълг, докол­кото той заема относително малък дял от т. нар. „Маас­т­рих­т­ски дълг“ и почти не се променя за раз­г­леж­дания период.  Така под­несени, гор­ните числа все още не дават ясна кар­тина на със­тоянието на хаз­ната. Не и докато не се прис­падне сумата на фис­кал­ния резерв, тъй като за един длъж­ник не може да бъде все едно дали раз­полага с някаква сума в налич­ност, или е с празни джобове. Според отчетите на МФ, общият раз­мер на фис­кал­ния резерв в края на миналия април е 8.8 млрд. лв., а година по-късно (през април 2022 г.) вече дос­тига 9.4 млрд. лв., което на пръв пог­лед изг­лежда добре. Поне докато не извадим заделените 1.1 млрд. лв. за капитала на “Врана ЕАД“, които все още се водят като част от резерва и не са свалени от отчет само заради отказа на Аген­цията да впише това обс­тоятел­с­тво в регис­търа. След прис­падането на въп­рос­ната сума реално остават едва 8.3 млрд. лв., което е с половин милиард по-малко от миналия април или с други думи, ако МФ иска да въз­с­танови фис­кал­ния резерв до нивото от април 2021 г. би тряб­вало само дотук да изтегли допъл­нителен заем в такъв раз­мер и да прибере получената сума в резерва. В тази сметка изобщо не включ­ваме изменението на покупател­ната способ­ност на тези пари, тъй като при 14.5% годишен темп на ИПЦ към края на април всеки заделен лев купува (и то – по официални данни) с 1/7 по-малко стоки и услуги, откол­кото през миналата пролет. Към тази сума, раз­бира се, трябва да се добави и скритата част на бюджет­ният баланс, тъй като всеки дефицит, включително и квазибю­джет­ният, трябва бъде пок­рит отнякъде – било то с нов дълг или със сред­с­тва от резерва. Прос­тото срав­нение на частта от баланса, подаваща се над водата изг­лежда в полза на сегаш­ното управ­ление, което в края на април отчете излишък по кон­солидираната фис­кална прог­рама в раз­мер на 883 млн. лв. (срещу едва 172 за корес­пон­диращия период на 2021 г.). По-интересна, обаче, е сумата която не фигурира в отчета и за която може да се добие извес­тна пред­с­тава чрез срав­нението на тем­повете, с които правител­с­т­вото харчи нашите пари. От отчетите на МФ е видно, че за четирите месеца на 2021 г. са похар­чени 33,8% от общо заложените раз­ходи в ЗДБРБ, докато за корес­пон­диращия период на тази година са израз­ходени едва 27.8% (10.9 млрд. лв. от общо заложените 39.0 млрд. лв. раз­ходи в ЗДБРБ). Това едва ли може да се нарече успех, тъй като в общия случай подобно изос­таване означава, че МФ бави плащанията (което е раз­бираемо на фона на намаляващата охота, с която кредиторите му отпус­кат заеми) и че за да получим съпос­тавими величини, би тряб­вало от сегаш­ния излишък да извадим поне тол­кова, кол­кото да израв­ним дела на нап­равените до момента раз­ходи. Сумата не е малка и се рав­нява на 1/5 от похар­ченото до момента, т. е. над 2 млрд. лв., които в общия случай са нераз­п­латени задъл­жения по изпъл­нени договори или с други думи дълг, който просто не се отчита като такъв в официал­ните бюлетини на ведом­с­т­вото.  Освен че изк­ривява общата кар­тина трупането на този дълг има множес­тво пос­лед­с­т­вия, които мул­тип­лицират негативите и ги раз­п­рос­тират върху сек­тори и пред­п­риятия, нямащи нищо общо с правител­с­т­вото и хаз­ната. Само като пример може да споменем забавянето на раз­п­лащания по цялата верига от дос­тав­чици (и произ­тичащия от това ръст на меж­дуфир­мената зад­лъж­нялост), свиването на оборотите в свър­заните сек­тори, ограничаването на тър­гов­с­кия кредит и пр. Освен всичко друго, така нап­равената „икономия“ означава нес­паз­ване на сроковете за изпъл­нение на важни инф­рас­т­рук­турни проекти, а от там и нарас­т­ване на риска от загуба на финан­сиране от фон­довете на ЕС, което беше пот­вър­дено съв­сем нас­коро при посещението на пред­седателя на регионал­ната комисия на ЕП. За да се вър­нем на смет­ката в сегашно време, трябва само да отбележим че този дълг няма да изчезне, а с времето може даже да се увеличи. За да се пос­тигне някаква (макар и бегла) прилика с миналия април, би тряб­вало към така получените суми да се добавят и отчетените като раз­ход за миналия декем­ври 1.2 млрд. лв., които обаче бяха заделени по сметки за чужди сред­с­тва (по бюджетите на ДОО и МЕ), за да се изхар­чат в момента. Очевидно е, че ако в края на миналата година не беше изпол­з­ван този интересен пох­ват (заим­с­т­ван, между другото, от уж „изчегър­таното“ пред­ходно управ­ление) за времето на своето кратко същес­т­вуване коалицион­ният кабинет би тряб­вало да пок­рива раз­ходите до този раз­мер или с нов заем, или пък като изтегли същата сума от фис­кал­ния резерв и нито едно от двете нямаше да изг­лежда добре в април­с­ките отчети. Проб­лемите, раз­бира се не свър­ш­ват дотук. Въз­ник­ването на ситуация в която проек­тът за актуализация на бюджета се раз­г­лежда в условия на предиз­борна над­даване превърна хаз­ната в своеоб­разен залож­ник на тесни пар­тийни интереси.   Това вероятно ще окаже натиск в посока към увеличаване на дефицита, който трябва да се ком­пен­сира отнякъде и вариан­тите за това се броят на пръсти.  От гледна точка на данъкоп­латеца най-уместното и пред­почитано решение би било чрез подоб­ряване на събираемостта. При пос­лед­ните обсъж­дания на актуализацията в бюджет­ната комисия бяха нап­равени подобни заявки, включително и с прог­нозата (и пос­лед­валият облог върху ней­ното изпъл­нение) за допъл­нително увеличение на очак­ваните брутни приходи от ДДС със 760 млн. лв.  Проб­лемът е че заложеното увеличение няма нищо общо с така дъл­гоочак­ваното подоб­ряване на събираемост на данъците за сметка на потоците в сивата икономика (което, между другото, беше едно от големите  предиз­борни обещания на ПП).   Според дан­ните на Национал­ната статис­тика, индек­сът на оборотите в сек­тор „тър­говия“ по текущи цени за изтек­лите четири месеца от началото на годината  се движи между 22 и 34%. Това означава че при равни други условия и неп­роменени параметри на данъч­ното облагане (а те са точно такива)  би тряб­вало да се отчете съпос­тавимо увеличение на пос­тъп­ленията от ДДС  при сделки в страната.  Дан­ните обаче не показ­ват нищо подобно. Според април­с­кия отчет на МФ приходите от този източ­ник към април 2022 г. въз­лизат на 2.982 млрд. лв., което е със 7,8 млн. лв. (0,3 %) повече от отчетеното за същия период на пред­ход­ната година. На първо време рас­тящите дефицити ще се пок­риват чрез емисия на дълг (по този въп­рос се работи в момента и  покач­ването на т. нар. “таван“ от 7,3 на 10,3 милиарда е въп­рос на часове) а на след­ващ етап вероятно ще се потърси вариант за час­тична ком­пен­сация — чрез увеличението на приходите от някой от останалите източ­ници (кон­цесии,  приватизация, вдигане на преките данъци). Неот­давна беше пуб­ликувана пред­варител­ната оценка на икономичес­кия рас­теж за пър­вото тримесечие и дори бег­лият прочит на резул­татите от оцен­ката показва че със­тоянието на бъл­гар­с­ката икономика е пъл­ната противополож­ност на понятието за “добро“. Изтек­лото тримесечие се оказа третото поредно, през което рас­тежът на икономиката се забавя (от 7,8% през второто тримесечие на 2021 г. до 4% за изтек­лия период). Тен­ден­цията на влошаване обх­ваща всички ком­поненти на БВП, като нап­ример тем­път на край­ното пот­реб­ление спада от 8,1% до 5,2%, тем­път на износ на стоки и услуги намалява повече от три пъти (от 21,3% до 6,5%) и пр. Особено притес­нител­ното е, че пос­лед­ният показател е двук­ратно по-нисък от темпа на нарас­т­ване на вноса (13,5%), което означава че ние внасяме от чуж­бина все повече стоки срещу които реално няма какво да пред­ложим.  На този фон прог­нозата за 2.9% рас­теж и уверенията на бив­шия премиер за „добро мак­росъс­тояние“ звучат малко странно. То няма как да е добро, при положение че Бъл­гария е страната с най-енергоемкото произ­вод­с­тво в региона (дори РСМ и Черна гора  изпол­з­ват за произ­вод­с­т­вото си с около една чет­върт по-малко енер­гия откол­кото Бъл­гария — съот­ветно около 300 килог­рама пет­ролен еквивалент на 1000 евро БВП, срещу 405 у нас и 117 средно за ЕС) и в същото време  проявява особено усър­дие по прекъс­ване на отношенията с традицион­ните ни дос­тав­чици. Тази ком­бинация напълно закономерно пос­тавя бъл­гар­с­ката икономика в положението на една от най-силно засег­натите от оскъпяването на енер­гий­ните източ­ници и нанася тежък удар върху кон­курен­тос­пособ­ността на бъл­гар­с­ките произ­водители. Сега страната ни се нарежда на една от чел­ните позиции по ръст на цените (заемайки през м. май пето място – след трите бал­тийски репуб­лики и Чехия) и на едно от пос­лед­ните места (двадесет и второ в ЕС) по темп на рас­теж в края на изтек­лото тримесечие. Раз­минаването между фак­тите и начина на тях­ното отчитане съз­дава извес­тно обър­к­ване. Според официал­ната статис­тика за 2021 г. тем­път на зап­латите изп­реварва почти четирик­ратно този — на пот­ребител­с­ките цени (11% срещу 3%), което означава че стан­дар­тът на живот би тряб­вало да е по-висок. В същото време, според пос­лед­ното допит­ване на НСИ над 2/3 от анкетираните изпит­ват зат­руд­нения да пок­риват дори ежед­нев­ните си раз­ходи. Проб­лемът тепърва ще се задъл­бочава, тъй като пот­ребител­с­ките цени най-вероятно ще продъл­жават да нарас­т­ват докато не се израв­нят с темпа на цените на произ­водител (т. е. докато цялото увеличение на произ­вод­с­т­вените раз­ходи не бъде пренесено върху край­ната цена) а въз­мож­нос­тите за под­помагане от хаз­ната ще се ограничават все повече. Поради недос­тиг на сред­с­тва. Доц. Григор Сарийски От „Гласове”

България

Култура

Изложба за бог Кришна представя Националната художествена галерия

Изложба „Бог Кришна“ ще бъде под­редена от Национал­ната художес­т­вена галерия (НХГ). Екс­позицията се отк­рива на 16 август в „Квад­рат 500“. По …

Прочети още:

Loading...

Спорт

Делегат на УЕФА: Левски има минимални шансове за преиграване

Делегат на УЕФА: Левски има минимални шансове за преиграване

Станимир Стоилов: Не бяхме тренирали изобщо дузпи

Лев­ски има изк­лючително минимални шан­сове УЕФА да вземе решение за преиг­раване на реван…

Прочети още:

Loading...

Свят

ЕС сам влезе в газовия капан

ЕС сам влезе в газовия капан

Европейците ще трябва да се простят с комфорта и да си платят за лишенията

След Владимир Путин, който на пръсти обясни как Европа сама си пос…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Земеделието и енергетиката - жертвите на сушата в Европа

Земеделието и енергетиката - жертвите на сушата в Европа

Повсеместната и постоянна липса на валежи в съчетание с вълни от жеги засягат повечето европейски страни, където сухото време става все по-р...

Прочети още:

Loading...