Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 144, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Забравените уроци на историята неизбежно водят до плащането на висока цена

Забравените уроци на историята неизбежно водят до плащането на висока цена

Против мощната, въоръжена до зъби, хладнокръвна хищническа машина на нацистите се е надигнала гигантската сила на съветското общество, обединено от стремежа да защити родната земя

Владимир Путин

19 юни 2020 

В. „Рос­сийс­кая газета”

 

На 4 октом­ври 1939 г. в Камарата на лор­довете вън­ш­ният минис­тър на Великоб­ритания Едуард Халифакс заявява: „…Трябва да напом­ним, че дейс­т­вията на съвет­с­кото правител­с­тво се зак­лючават в премес­т­ването на границата по същес­тво до тази линия, която беше препоръчана по време на Вер­сайс­ката кон­ферен­ция от лорд Кър­зън… Аз само изб­роявам историчес­ките факти и смятам, че те са неос­порими“.

Извес­т­ният британ­ски политически и дър­жавен деец Дей­вид Лойд-Джордж под­чер­тава: „Рус­ката армия зае територии, които не са пол­ски и които са били окупирани със сила от Полша след Пър­вата световна война… Би било акт на прес­тъпно безумие да пос­тавяме под един знаменател рус­кото нап­ред­ване с гер­ман­с­кото“.

А в неофициал­ните раз­говори със съвет­с­кия пъл­номощен пред­с­тавител Иван Майски високопос­тавените анг­лийски политици и дип­ломати говореха още по-откровено. Заместник-министърът на вън­ш­ните работи Ричард Бът­лър споделя на 17 октом­ври 1939 г.: „… В анг­лийс­ките правител­с­т­вени кръгове смятат, че не може да става и дума за връщането на Западна Украйна и Беларус на Полша. Ако успеем да съз­дадем етног­раф­ска Полша със скромни раз­мери с гаран­ции не само от СССР и Гер­мания, но също от Великоб­ритания и Фран­ция, то британ­с­кото правител­с­тво би смет­нало това за напълно удов­лет­ворително“. На 27 октом­ври 1939 г. глав­ният съвет­ник на Невил Чем­бър­лейн Харолд Уил­сън заявява: „Полша трябва … да бъде въз­с­тановена като самос­тоятелна дър­жава въз основа на своята етног­рафия, но без Западна Украйна и Беларус“.

Струва си да се отбележи, че по време на тези раз­говори е сон­дирана поч­вата и за подоб­ряване на съветско-британските отношения. Тези кон­такти до голяма степен заложиха основата на бъдещия съюз и антихит­лерис­тка коалиция. Сред отговор­ните дал­новидни политици изпък­ваше Уин­с­тън Чър­чил, който, въп­реки извес­т­ната си антипатия към СССР, и по-рано се обявяваше за сът­руд­ничес­тва с него. Още през март 1939 г. в Камарата на общините той заявява: „Ние ще се окажем в смър­тна опас­ност, ако не можем да съз­дадем съюз против агресията. Би било най-великата глупост, ако отх­вър­лим естес­т­веното сът­руд­ничес­тво със Съвет­ска Русия“. А вече след началото на бой­ните дейс­т­вия в Европа – на среща с Иван Майски на 6 октом­ври 1939 г. – той заявява доверително: „… Между Великоб­ритания и СССР няма никакви сериозни противоречия, а следователно, няма основания за нап­рег­нати и неудов­лет­ворени отношения. Британ­с­кото правител­с­тво … би желало да раз­вива… тър­гов­ски отношения. То дори е готово да обсъди всякакви други мерки, можещи да съдейс­т­ват за подоб­ряването на взаимоот­ношенията“.

Втората световна война не избухва извед­нъж, не започва неочак­вано.

И агресията на Гер­мания срещу Полша не е внезапна. Тя е резул­тат от много тен­ден­ции и фак­тори в светов­ната политика през този период. Всички пред­военни събития се под­реж­дат в една съд­боносна верига. Но, без съм­нение, глав­ното, което предоп­ределя най-голямата трагедия в човеш­ката история, са дър­жав­ният егоизъм, страх­ливостта, заиг­раването с набиращия сила агресор, лип­сата на готов­ност сред политичес­ките елити за намиране на ком­п­ромис.

Затова не е чес­тно да се твърди, че двуд­нев­ната визита в Мос­ква на нацис­т­кия минис­тър на вън­ш­ните работи Рибен­т­роп е глав­ната причина, довела до Втората световна война. Всички водещи страни в една или друга степен носят своята част от вината за ней­ното начало. Всяка е нап­равила непоп­равими грешки, самонадеяно смятайки, че може да над­хитри останалите, да си осигури еднос­т­ранни предим­с­тва или да остане на страна от надигащата се световна беда. И за тази недал­новид­ност, за отказа от съз­даването на сис­тема за колек­тивна сигур­ност, се е платило с милиони животи и колосални загуби.

Пиша това без най-малкото намерение да ставам съдия, да обвинявам някого или да оправ­давам, още повече да инициирам нов етап на меж­дународ­ното инфор­мационно противопос­тавяне на историчес­кото поле, което може да доведе до сблъсък между народи и дър­жави. Смятам, че академич­ната наука, с широкото учас­тие на авторитетни учени от раз­лични страни, трябва да се занимава с намирането на премерени оценки за отминалите събития. Всички се нуж­даем от истината и обек­тив­ността. От своя страна винаги съм призовавал и призовавам колегите към спокоен, отк­рит, доверителен диалог, към самок­ритичен и неп­ред­в­зет пог­лед към общото минало. Такъв под­ход ще поз­воли да не се пов­торят извър­шените тогава грешки и да се осигури мирно и благополучно раз­витие за дълги години нап­ред.

Но много наши пар­т­ньори за момента не са готови за съв­мес­тна работа. Нап­ротив, прес­лед­вайки свои цели, те увеличават против нашата страна количес­т­вото и мащаба на инфор­мацион­ните атаки, искат да ни принудят да се оправ­даваме, да изпит­ваме чув­с­тво на вина, приемат пропити с лицемерие политизирани дек­ларации.

Така, нап­ример, одоб­рената на 19 сеп­тем­ври 2019 г. от Европейс­кия пар­ламент резолюция

За важ­ността за запаз­ването на историчес­ката памет за бъдещето на Европа“ дирек­тно обвинява СССР – заедно с нацис­тка Гер­мания – за избух­ването на Втората световна война. Естес­т­вено, там по никакъв начин не се споменава Мюн­хен.

Смятам, че подобни „хар­тии“, не мога да нарека тази резолюция документ, приети с ясното съз­нание да предиз­викат скан­дал, носят опасни реални зап­лахи. Тя е приета от много уважаван орган. И какво показва? Кол­кото и да е жалко – осъз­ната политика за раз­рушаването на след­воен­ното уст­ройс­тво на света, чието съз­даване беше работа на честта и отговор­ността на дър­жавите, редица пред­с­тавители на които гласуваха днес за тази лъж­лива дек­ларация. И по този начин вдиг­наха ръка върху изводите на Нюр­н­бер­г­с­кия трибунал, на усилията на светов­ната общ­ност, съз­дала след побед­ната 1945 г. универ­сални меж­дународни инс­титуции. В тази връзка ще напомня, че самият процес на европейска интег­рация, в хода на който са били съз­дадени съот­вет­ните струк­тури, включително и Европейс­кият пар­ламент, е станал въз­можен само благодарение на уроците, почер­пени от миналото, неговите ясни правови и политически оценки. И тези, които съз­нателно пос­тавят под съм­нение този кон­сен­сус, раз­рушават основите на цяла след­военна Европа.

Освен зап­лахите за фун­дамен­тал­ните прин­ципи на светов­ния ред тук същес­т­вува и морал­ната, нрав­с­т­вена страна. Подиг­рав­ките, издевател­с­т­вото над паметта е под­лост. Под­лостта бива пред­намерена, лицемерна, напълно осъз­ната, когато в изяв­ленията по повод на 75 години от края на Втората световна война изб­рояваш всички учас­т­ници в антихит­лерис­т­ката коалиция, освен СССР.

Под­лостта e страх­лива, когато се премах­ват памет­ници, издиг­нати в чест на бор­ците с нацизма

, оправ­давайки срам­ните си дейс­т­вия с лъж­ливите лозунги за борба с неугод­ната идеология и уж окупация. Под­лостта може да бъде кър­вава, когато тези, които се обявяват срещу неонацис­тите и нас­лед­ниците на Бан­дера, биват убивани и изгаряни. Пов­тарям под­лостта се проявява по раз­личен начин, но от това тя не прес­тава да бъде омер­зителна.

Заб­равените уроци на историята неиз­бежно водят до плащането на висока цена. Ние твърдо ще защитаваме истината, основаваща се на докумен­тално пот­вър­дени исторически факти, ще продъл­жим чес­тно и неп­ред­в­зето да раз­каз­ваме за събитията от Втората световна война. Това е целта и на мащаб­ния проект за съз­даването в Русия на най-голямата колек­ция от архивни документи, кино– и фотоматериали за историята на Втората световна война и пред­воен­ния период.

Работата в тази посока вече тече. Изпол­з­вах много нови, неот­давна отк­рити, раз­сек­ретени материали и при под­готов­ката на тази статия. И във връзка с това мога да заявя отговорно, че не същес­т­вуват архивни документи, които да пот­вър­ж­дават вер­сията за намерението на СССР да започне преван­тивна война против Гер­мания. Да, съвет­с­кото ръковод­с­тво се е придър­жало към док­т­рината, че в случай на агресия Чер­вената армия бързо ще даде отпор на врага, ще премине в нас­тъп­ление и ще води война на територията на против­ника. Но тези стратегически планове въобще не означават намерение първи да напад­нем Гер­мания.

Естес­т­вено, днес историците раз­полагат с документи за воен­ното планиране, дирек­тивите на съвет­с­ките и гер­ман­с­ките щабове. В крайна сметка, знаем как са се раз­вили събитията в реал­ност. От височината на това знание мнозина раз­съж­дават за дейс­т­вията, греш­ките на военно-политическото ръковод­с­тво на страната. Във връзка с това ще кажа едно нещо: заедно с големия поток от раз­личен вид дезин­фор­мация съвет­с­ките лидери са получавали и реални сведения за гот­вената агресия на нацис­тите. И в пред­воен­ните месеци са пред­п­риели стъпки, насочени към повишаването на бой­ната готов­ност на страната, включително таен призив на част от под­лежащите на военна служба, предис­локация на съединенията и резер­вите от вът­реш­ните военни окръзи към запад­ните граници.

Вой­ната не е била внезапна, тя е била чакана, за нея са се гот­вили. Но ударът на нацис­тите наис­тина е бил с невиж­дана в историята раз­рушителна мощ.

На 22 юни 1941 г.

Съвет­с­кият съюз се е сблъс­кал с най-силната, мобилизирана и обучена армия в света

, за която е работил индус­т­риал­ният, икономически и военен потен­циал на почти цяла Европа.

В това смър­тоносно нашес­т­вие е взел учас­тие не само вер­мах­тът, но и сателитите на Гер­мания, военни кон­тин­генти от много други дър­жави от европейс­кия кон­тинент.

Теж­ките военни поражение през 1941 г. пос­тавиха страната на ръба на катас­т­рофата. С извън­редни методи, всеобща мобилизация и нап­режение на всич­ките сили на дър­жавата и народа бе въз­с­тановена боес­пособ­ността и управ­ляемостта. Още през лятото на 1941 г. под огъня на врага започна евакуация на изток на милиони граж­дани, стотици заводи и произ­вод­с­тва. В най-кратки срокове в тила започна произ­вод­с­т­вото на оръжия и боеп­рипаси, които бяха дос­тавени на фронта още през пър­вата военна зима, а към 1943 г. Гер­мания и ней­ните съюз­ници бяха изп­реварени по военно произ­вод­с­тво. За година и половина съвет­с­ките граж­дани нап­равиха невъз­мож­ното и на фронта, и в тила. И до ден-днешен трудно можем да раз­берем и да си пред­с­тавим какви невероятни усилия, мъжес­тво, саможер­тва е изис­к­вало това най-велико пос­тижение.

Против мощ­ната, въоръжена до зъби, хлад­нок­ръвна хищ­ническа машина на нацис­тите се е надиг­нала гиган­т­с­ката сила на съвет­с­кото общес­тво, обединено от стремежа да защити род­ната земя, да отмъсти на врага, който е унищожил и стъп­кал мир­ния живот, неговите планове и надежди.

Естес­т­вено, в периода на тази страшна, кръвоп­ролитна война някои са били обх­ванати от страх, обър­к­ване, отчаяние. Имало е предател­с­тво и дезер­тьор­с­тво. Чув­с­т­вали са се жес­токите пропасти, съз­дадени от революцията и Граж­дан­с­ката война, нихилиз­мът, издевател­с­кото отношение към национал­ната история, традиции, вяра, които са се опит­вали да насаж­дат бол­шевиките, особено през пър­вите години след идването им на власт. Но общото нас­т­роение на съвет­с­ките граж­дани и нашите сънарод­ници, оказали се в чуж­бина, е било друго – да опазят и спасят Родината. Това е бил истин­ски неудър­жим порив. Хората са тър­сили опора в истин­с­ките пат­риотични цен­ности.

Нацис­т­ките „стратези“ са били убедени, че лесно ще смажат огром­ната многонационална дър­жава. Раз­читали са, че внезап­ната война, ней­ната без­пощад­ност и непоносимите тежести неминуемо ще изос­т­рят меж­дунационал­ните отношения, и СССР може да бъде раз­ч­ленен на части. Хит­лер дирек­тно е заявявал: „Нашата политика по отношение на народите, населяващи широките прос­тори на Русия, трябва да се със­тои в след­ното – да се поощ­ряват всякакви форми на раз­ног­ласия и раз­деления“.

Но още в пър­вите дни е станало ясно, че тези планове на нацис­тите са се провалили.

Брес­т­ката крепост до пос­лед­ната капка кръв е била защитавана от воини от над 30 национал­ности. В течение на цялата война – и в големите решаващи битки, и при защитата на всеки плац­дарм, на всеки метър родна земя – ние виж­даме примерите на това един­с­тво.

За милионите евакуирани Поволожието и Урал, Сибир и Далеч­ния Изток, репуб­ликите в Средна Азия и Закав­казието се прев­ръщат в роден дом. Тех­ните жители споделят пос­лед­ния си залък, под­к­репят се един друг с как­вото могат. Друж­бата между народите, тях­ната взаимна помощ се прев­ръщат в истин­ска несък­рушима крепост за врага.

В раз­г­рома на нацизма – как­вото и да се опит­ват да докажа днес –

основ­ният, решаващ принос има Съвет­с­кият съюз, Чер­вената армия.

Героите, които до край се сражават край Белос­ток и Могильов, Уман и Киев, Вязма и Хар­ков. Заедно тръг­ват в атака край Мос­ква и Сталин­г­рад, Севас­топол и Одеса, Курск и Смоленск. Освобож­дават Вар­шава, Бел­г­рад, Виена и Прага. Прев­земат с щурм Кьониг­с­берг и Бер­лин.

Ние защитаваме истин­с­ката, не фризираната или лакирана, истина за вой­ната. Тази народна, човешка истина – сурова, гор­чива и без­пощадна – е описана от писателите и поетите, преминали през огъня и ада на фрон­товите изпитания. За моето, както и за другите поколения, тех­ните чес­тни, дъл­боки повести, романи, проник­ващата „лей­тенан­т­ска проза“ и стихове завинаги са оставили следа в душата, станали са завещание – уважавайте ветераните, нап­равили за Победата всичко, което са могли, пом­нете тези, които са оставили живота си на бой­ните полета.

И днес шокират обик­новените и велики по своята същ­ност редове на стихот­ворението на Алек­сан­дър Твър­дов­ски „Аз съм убит край Ржев…“, пос­ветено на учас­т­ниците в кръвоп­ролит­ното, жес­токо сражение от Великата Отечес­т­вена война в цен­т­рал­ния учас­тък на съветско-германския фронт.

 

Само в боевете край Ржев от октом­ври 1941 до март 1943 г. Чер­вената армия е загубила, включително ранени и без­с­ледно изчез­нали, 1 милиона 342 хиляди 888 души. Съоб­щавам тези, съб­рани от архив­ните източ­ници страшни, трагични и все още непълни цифри за пръв път, отдавайки почит на под­вига на извес­т­ните и неиз­вес­тни герои, за които в след­воен­ните години заради раз­лични причини се е говорило незас­лужено и нес­п­равед­ливо малко или въобще се мъл­чало.

Ще цитирам още един документ. Това е док­ладът на Меж­дународ­ната комисия за репарациите от Гер­мания начело с Иван Майски, под­гот­вен през фев­руари 1945 г. В задачата на комисията влиза определянето на фор­мулата, според която победена Гер­мания трябва да обез­щети нанесените щети на държавите-победителки. Комисията е стиг­нала до след­ния извод: „Времето, което Гер­мания е загубила на съвет­с­кия фронт е десет пъти повече, откол­кото времето на всички останали съюзни фрон­тове. Съвет­с­кият фронт е ангажирал също така четири пети от гер­ман­с­ките тан­кове и две трети от гер­ман­с­ките самолети“. Като цяло на СССР се падат около 75% от всички военни усилия на антихит­лерис­т­ката коалиция. Чер­вената армия за годините на вой­ната е „пречупила“ 626 дивизии на страните от Оста, от които 508 – гер­ман­ски.

На 28 април 1942 г. президен­тът Фран­к­лин Делано Руз­велт в своето обръщение към американ­с­ката нация заявява: „Рус­ката армия унищожи и продъл­жава да унищожава повече жива сила, самолети, тан­кове и оръдия на нашия общ неп­риятел, откол­кото всички останали обединени нации взети заедно“.

Чър­чил в пос­ланието си до Сталин от 27 сеп­тем­ври 1944 г. пише, че „именно рус­ката армия е раз­била гер­ман­с­ката военна машина…“

Тази оценка е намерила отг­лас в целия свят. Защото в тези думи се съдържа онази голяма истина, която никой тогава не е под­лагал на съм­нение. Почти 27 милиона съвет­ски граж­дани са загинали на фрон­товете, в гер­ман­ски плен, починали са от глад и бом­бар­дировки, в гетата и пещите на нацис­т­ките лагери на смъртта. СССР е загубил всеки седми свой граж­данин, Великоб­ритания – един на 127, а САЩ – един на 320. За съжаление, тези числа на най-тежки, незаменими загуби на Съвет­с­кия съюз не са окон­чателни. Пред­с­тои да се продължи усър­д­ната работа за въз­с­тановяването на имената и съд­бите на всички загинали бойци на Чер­вената Армия, пар­тизаните, нелегал­ните, воен­ноп­лен­ниците и зат­вор­ниците в кон­ц­лагерите, мир­ните граж­дани, унищожени от окупаторите. Това е наш дълг. И тук важна роля играят учас­т­ниците в издир­вател­ните движения, военно-патриотичните и доб­ровол­чески обединения, такива проекти като елек­т­рон­ната база с данни „Паметта на народа“, основаваща се на архивни документи. За решаването на тази общохуманитарна задача е необ­ходимо тясно меж­дународно сът­руд­ничес­тво.

Победата беше спечелена с усилията на всички страни и народи, които се бориха с общия враг. Британ­с­ката армия защитаваше своята родина от нах­луване, воюваше с нацис­тите и тех­ните сателити в Средиземно море, Северна Африка. Американ­с­ките и британ­с­ките войски освободиха Италия, отк­риха Втория фронт. САЩ нанесоха мощни, сък­рушителни удари на агресора в Тихия океан. Ние пом­ним колосал­ните жер­тви на китайс­кия народ и неговата огромна роля за раз­г­рома на япон­с­ките милитаристи. Няма да заб­равим бой­ците на „Сражаваща се Фран­ция“, които не приз­наха позор­ната капитулация и продъл­жаваха бор­бата с нацис­тите.

Ние също така винаги ще бъдем благодарни за помощта, която ни оказ­ваха съюз­ниците, осигурявайки Чер­вената армия с боеп­рипаси, суровини, храни, тех­ника. И тя бе същес­т­вена – около 7% от общия обем на воен­ното произ­вод­с­тво на Съвет­с­кия съюз.

Ядрото на антихит­лерис­т­ката коалиция започна да се изг­ражда вед­нага след нападението срещу Съвет­с­кия съюз, когато САЩ и Великоб­ритания го под­к­репиха безус­ловно в бор­бата с хит­лерис­тка Гер­мания. По време на Техеран­с­ката кон­ферен­ция през 1943 г. Сталин, Руз­велт и Чър­чил съз­дадоха съюз на великите дър­жави, договориха се за изработ­ването на коалиционна дип­ломация, съв­мес­тна стратегия в бор­бата срещу общата смър­тоносна зап­лаха. Лидерите на Голямата тройка ясно раз­бираха, че обединението на индус­т­риал­ните, ресур­сни и военни потен­циали на СССР, САЩ и Великоб­ритания ще съз­даде неос­поримо превъз­ход­с­тво над против­ника.

Съвет­с­кият съюз изцяло изпъл­няваше своите ангажименти към съюз­ниците, винаги е протягал ръка за помощ.

С мащаб­ната операция „Баг­ритион“ в Беларус Чер­вената армия под­к­репи англо-американския десант в Нор­ман­дия. През 1945 г., пробивайки си път към Одер, нашите бойци сложиха кръст на пос­лед­ното голямо нас­тъп­ление на вер­махта на Запад­ния фронт в Ардените. А три месеца след победата над Гер­мания СССР, в пълно съот­вет­с­т­вие с Ялтен­с­ките споразумения, обяви война на Япония и нанесе поражение на милион­ната Кван­тун­ска армия.

Още през юли 1941 г. съвет­с­кото ръковод­с­тво заяви, че „целта на вой­ната срещу фашис­т­ките угнетатели е не само лик­видиране на зап­лахата, над­вис­нала над нашата страна, но и помощ на всички народи на Европа, стенещи под игото на гер­ман­с­кия фашизъм“. Към средата на 1944 г. врагът беше изгонен от почти всички съвет­ски територии. Но той тряб­ваше да бъде доубит в бър­логата му. И Чер­вената армия започна освободителна мисия в Европа, спасяваше цели народи от унищожения и пороб­ване, от ужасите на Холокоста. Тя ги спаси с цената на стотици хиляди животи на съвет­с­ките воини.

Важно е също така да не заб­равяме за огром­ната материална помощ, която СССР оказ­ваше на освободените страни при лик­видирането на зап­лахата от глад, при въз­с­тановяването на икономиките и инф­рас­т­рук­турата. Той правеше това във време, когато на хиляди километри от Брест до Мос­ква и Волга се прос­тираха само пепелища. Така, нап­ример, през май 1945 г. правител­с­т­вото на Авс­т­рия се обърна с молба към СССР да окаже продовол­с­т­вена помощ, защото „не знаеше как да изх­рани своето население през след­ващите седем сед­мици до новата реколта“. Съг­ласието на съвет­с­кото ръковод­с­тво да изп­рати храни бе определено от авс­т­рийс­кия кан­ц­лер К.Ренер като „спасителен акт…“, който „авс­т­рий­ците никога няма да заб­равят“.

Съюз­ниците заедно съз­дадоха Меж­дународен военен трибунал, който тряб­ваше да накаже нацис­т­ките политически и военни прес­тъп­ници.

В неговите решения се съдържа ясна юридическа квалификация на такива прес­тъп­ления срещу човечес­т­вото, като геноцид, етнически и религиозни прочис­т­вания, антисемитизъм и ксенофобия. Ясно и нед­вус­мис­лено Нюр­н­бер­г­с­кият трибунал осъди и помагачите на нацис­тите, раз­лич­ните видове колаборационисти.

Това позорно явление имаше място във всички европейски страни. Такива „дейци“ като Петен, Куис­линг, Власов, Бан­дера, тех­ните съмиш­леници и пос­ледователи, макар и да се кип­реха в дрехите на борци за национална независимост или свобода от комунизма, са предатели и палачи. По без­човеч­ност те много често превъз­хож­даха своите гос­подари. Стараейки се да се отличат, в със­тава на специал­ните наказателни групи те изпъл­няваха най-варварските поръчения. Дело на тех­ните кър­вави ръце са раз­с­т­релите в Бабий яр, Волин­с­ките кланета, опожаряването на Хатин, унищожаването на евреите в Литва и Лат­вия.

И днес нашата позиция остава неп­роменена: прес­тъп­ленията на помагачите на нацис­тите нямат оправ­дание, нямат срок на дав­ност. Затова предиз­виква недоумение, когато в редица дър­жави тези, които са се опет­нили със сът­руд­ничес­т­вото с нацис­тите, извед­нъж се прирав­няват с ветераните от Втората световна война. Смятам за недопус­тимо да се пос­тавя знак за равен­с­тво между освободителите и окупаторите.

А героизацията на помагачите на нацис­тите може да се раз­г­лежда един­с­т­вено като предател­с­тво спрямо паметта на нашите бащи и деди.

Предател­с­тво на тези идеали, които обединяваха народите в бор­бата им с нацизма.

Тогава пред лидерите на СССР, САЩ и Великоб­ритания стоеше без преувеличение историческа задача.

Сталин, Руз­велт и Чър­чил пред­с­тав­ляваха страни с раз­лични идеологии, дър­жавни стремежи, интереси

, кул­тури, но проявиха огромна политическа воля, издиг­наха се над противоречията и прис­т­рас­тията и пос­тавиха в цен­търа на внимание истин­с­ките интереси на света. В резул­тат на това те успяха да стиг­нат до съг­ласие и да пос­тиг­нат решения, от които спечели човечес­т­вото.

Дър­жавите победителки ни оставиха сис­тема, която се превърна в квин­тесен­ция на интелек­туал­ните и политически тър­сения в продъл­жение на няколко столетия. Серията от кон­ферен­ции – Техеран­ска, Ялтен­ска, Сан-Франциска, Пот­с­дам­ска – пос­тавиха основата на това, че светът вече 75 години живее без световна война, въп­реки ост­рите противоречия.

Историчес­кият ревизионизъм, чието прояв­ление наб­людаваме в момента на Запад, при това преди всичко по отношение на темата Втора световна война и ней­ните резул­тати, е опасен с това, че грубо и цинично изопачава раз­бирането на прин­ципите за мирно раз­витие, заложени през 1945 г. от кон­ферен­циите в Ялта и Сан-Франциско. Глав­ното историческо пос­тижение на Ялта и другите решения от онова време се със­тои в съг­ласието да се съз­даде механизъм, който би поз­волил на водещите дър­жави да останат в рам­ките на дип­ломацията при раз­решаването на въз­ник­налите помежду им раз­ног­ласия.

ХХ век донесе тотални и всеоб­х­ватни световни кон­ф­ликти, а през 1945 г. на сцената излезе и ядреното оръжие, способно да унищожи физически Земята. С други думи раз­решаването на споровете със силови методи стана твърде опасно. И победителите във Втората световна война раз­бираха това. Раз­бираха и осъз­наваха соб­с­т­вената си отговор­ност пред човечес­т­вото.

Печал­ният опит от Общес­т­вото на народите беше отчетен през 1945 г. Струк­турата на Съвета за сигур­ност беше раз­работена така, че да превърне гаран­циите за мира в мак­симално кон­к­ретни и дейс­т­ващи. Така се появи инс­титутът на пос­тоян­ните членове на Съвета за сигур­ност и правото на вето като тяхна привилегия и отговор­ност.

Какво означава правото на вето в СС на ООН? Говорейки дирек­тно, това е един­с­т­вената разумна алтер­натива на прекия сблъсък между най-големите страни. Това е изяв­ление на една от петте дър­жави, че едно или друго решение не е прием­ливо за нея, противоречи на ней­ните интереси и пред­с­тави за правилни дейс­т­вия. И останалите дър­жави, дори и да не са съг­ласни с това, приемат тази позиция като даденост, отказ­вайки се от опитите да реализират своите еднос­т­ранни стремежи. Т.е. така или иначе е необ­ходимо да се тър­сят ком­п­ромиси.

Новото глобално противопос­тавяне започна вед­нага след прик­люч­ването на Втората световна война

и от време на време приемаше много ожес­точен харак­тер. И това, че Студената война не прерасна в Трета световна, убедително пот­върди ефек­тив­ността на споразуменията, сключени от Голямата тройка. Правилата на поведение, съг­ласувани при съз­даването на ООН, поз­волиха и занап­ред да се сведат до минимум рис­ковете и да се държи противопос­тавянето под кон­т­рол.

Естес­т­вено, ние виж­даме, че сис­темата на ООН работи в момента с нап­режение и не така ефек­тивно, както би могла. Но ООН както и преди изпъл­нява своята основна фун­к­ция. Прин­ципите на работата на СС на ООН са уникален механизъм за предот­в­ратяване на голяма война или световен кон­ф­ликт.

Чуващите се доста често през пос­лед­ните години призиви за отмяната на право на вето, да се премах­нат специал­ните привилегии на пос­тоян­ните членове на СС на ООН са безот­говорни. Ако такова нещо се случи, ООН по същес­тво ще се превърне в онова Общес­тво на народите — съб­рано за празни раз­говори, лишено от как­вито и да било лос­тове за въз­дейс­т­вие върху светов­ните процеси. Всички много добре знаем как завърши всичко това. Именно по тази причина държавите-победителки под­ходиха с изк­лючителна сериоз­ност към фор­мирането на нова сис­тема на световен ред, за да предот­в­ратят греш­ките на пред­шес­т­вениците.

Съз­даването на съв­ременна сис­тема на меж­дународни отношения е един от най-важните резул­тати от Втората световна война. Дори най-неприемливите противоречия – геополитически, идеологически, икономически – не пречат на намирането на форми на мирно съв­мес­тно същес­т­вуване и сът­руд­ничес­тво, ако за това има желание и воля. Днес светът преживява доста нес­покойни времена. Променя се всичко: от глобал­ното раз­положение на силите и влиянието до социал­ните, икономически и тех­нологични основи на живота и общес­т­вата, дър­жавите, цели кон­тиненти. През изминалите епохи промените от такъв мащаб никога не са минавали без големи военни кон­ф­ликти, без силов сблъсък за изг­раж­дането на нова глобална йерар­хия. Благодарение на мъд­ростта и дал­новид­ността на политичес­ките дейци на съюз­ните дър­жави успяхме да съз­дадем сис­тема, която въз­пира от крайни прояви на такова харак­терно за светов­ното раз­витие съпер­ничес­тво.

Нашият дълг на всички, които поемат политичес­ката отговор­ност, преди всичко на пред­с­тавителите на страните-победителки във Втората световна война, да гаран­тираме, че тази сис­тема ще се зарази и усъвър­шен­с­тва. Днес, както и през 1945 г., е важно да се прояви политическо воля и заедно да обсъдим бъдещето.

Нашите колеги – гос­подата Си Цзин­пин, Еманюел Мак­рон, Доналд Тръмп, Борис Джон­сън – под­к­репиха пред­ложената руска инициатива да се проведе среща на лидерите на петте ядрени дър­жави пос­тоянни членки на СС на ООН. Ние им благодарим и раз­читаме, че такава среща може да се със­тои при първа въз­мож­ност.

Какъв според нас трябва да бъде днев­ният ред на пред­с­тоящата среща? Преди всичко трябва да се обсъдят стъп­ките за раз­витие на колек­тив­ните начала в светов­ните дела, отк­ровено да поговорил по въп­росите за запаз­ването на мира, укреп­ването на светов­ната и регионална сигур­ност, кон­т­рола над стратегичес­ките оръжия, общите усилия в бор­бата с тероризма, екс­т­ремизма, други актуални предиз­викател­с­тва и зап­лахи.

Отделна тема на срещата е ситуацията в светов­ната икономика, преди всичко преодоляването на икономичес­ката криза, въз­ник­нала от пан­демията от коронавирус. Нашите страни пред­п­риемат без­п­рецеден­тни мерки за защитата на здравето и живота на хората, под­к­репа на граж­даните, попад­нали в трудна житейска ситуация. Но колко тежки ще бъдат пос­ледиците от пан­демията, колко бързо светов­ната икономика ще излезе от рецесията – зависи от нашата способ­ност да работим заедно и съг­ласувано, като истин­ски пар­т­ньори. Още по-недопустимо е да прев­ръщаме икономиката в инс­т­румент за натиск и противопос­тавяне. Сред важ­ните теми е опаз­ването на окол­ната среда и бор­бата с климатич­ните промени, а също така осигуряването на безопас­ността на глобал­ното инфор­мационно прос­т­ран­с­тво.

Пред­лаганият от Русия дневен ред на пред­с­тоящата среща на „петте“ е изк­лючително важен както за нашите страни, така и за целия свят. И по всички точки ние имаме кон­к­ретни идеи и инициативи.

Не може да има съм­нение, че срещата на Русия, Китай, Фран­ция, САЩ и Великоб­ритания ще изиг­рае важна роля за

намирането на общи отговори на съв­ремен­ните предиз­викател­с­тва и зап­лахи

и ще демон­с­т­рира обща привър­заност към духа на сът­руд­ничес­т­вото, към онези високи хуманис­тични идеали и цен­ности, за които рамо до рамо се сражаваха бащите и дедите ни.

Опирайки се на общата историческа памет, ние можем и трябва да се доверяваме един на друг. Това ще пос­лужи като стабилна основа за успеш­ните преговори и съг­ласувани дейс­т­вия в името на укреп­ването на стабил­ността и безопас­ността на планетата, в името на процъф­тяването и благополучието на всички дър­жави. Без преувеличение, в това се със­тои нашият общ дълг и отговор­ност пред целия свят, пред днеш­ните и бъдещите поколения.